Тя се заигра със седефените копчета, започвайки от врата му и продължавайки надолу. Жан-Клод отмести ръката й, когато стигна до последното копче преди ризата му да изчезне в панталоните.
Айви изглежда сметна това за забавно. Изправи се на пръсти и опря длани и лакти на гърдите му. Устата й беше наклонена към него, готова за целувки.
— Дали се чукаш толкова добре, колкото изглеждаш? Казват, че е така. Но ти си то-о-олкова красив. Никой не може да е толкова добър и в леглото.
Жан-Клод постави пръстите си от двете страни на лицето й, обхващайки брадичката. Усмихна й се.
Червените й устни също се извиха в усмивка. Притисна се към него, отпускайки цялата си тежест на тялото му.
Жан-Клод продължи да я докосва леко по лицето, сякаш не носеше тежестта й.
Усмивката й започна да изчезва, оттичайки се от лицето й, както слънцето се скрива под земята. Тя се отпусна бавно надолу, така че да стъпи нормално пред него. Лицето й беше безизразно и празно в ръцете му.
Вампирът Брус я дръпна назад за едното рамо. Айви залитна и щеше да падне, ако не я беше хванал. Огледа се озадачено наоколо, сякаш очакваше да се намира на друго място.
Жан-Клод вече не се усмихваше.
— Измина много време, откакто за последно бях нечия играчка. Много, много време.
Айви стоеше наполовина припаднала в ръцете на Брус. Лицето й беше изкривено от страх. Отблъсна се от него, така че да стои изправена сама. Подръпна червената рокля, сякаш да я пооправи. Страхът беше почти изчезнал от лицето й, само около очите се забелязваше известна напрегнатост.
— Как го направи?
— Векове практика, дребосъче.
Очите й потъмняха от гняв.
— Не би трябвало да можеш да плениш с поглед друг вампир.
— Така ли? — гласът му бе изпълнен с изненада.
— Не ми се присмивай.
Донякъде й симпатизирах заради разстройването. Жан-Клод може да е такъв трън в задника, когато поиска.
— Било ви е казано да ни заведете някъде, деца. Направете го.
Айви се изправи пред него със стиснати юмруци. Гневът се изсипа в очите й и кафявите ириси преляха в бялото, докато не започна да изглежда така, сякаш е сляпа. Силата й запулсира в стаята, пропълзя по кожата и накара косъмчетата по тялото ми да настръхнат, сякаш над тях е бил прокаран пръст.
Ръката ми посегна към браунинга.
— Не, Анита, не е нужно — каза Жан-Клод. — Това дребосъче не може да ме нарани. Показва си зъбите, но освен ако не желае да умре върху този чудесен килим, е най-добре да си припомни кой и какво съм. Аз съм Господарят на града — гласът му прогърмя в къщата и закънтя из стаята, докато въздухът не стана толкова гъст от ехото, че беше все едно дишаш думите му.
Когато звуците заглъхнаха, треперех. Айви се беше овладяла. Все още изглеждаше ядосана, но очите й отново бяха нормални.
Брус беше поставил ръка на рамото й все едно не беше сигурен, че ще се вслуша в разума. Тя отметна ръката му и тръгна грациозно към вратата.
— Трябва да ви заведем на долния етаж. Там ви очакват другите.
Жан-Клод се поклони театрално, без да отклонява очи от нея.
— След теб, сладка моя. Една дама винаги трябва да върви пред джентълмена, никога зад него.
Тя се усмихна, внезапно доволна от себе си.
— В такъв случай твоята човешка дама може да върви до мен.
— Не мисля така — казах аз.
Тя обърна своите невинни кафяви очи към мен.
— В такъв случай не си дама — пристъпи наперено към мен с преувеличено поклащане на бедрата. — Нима си ни довел някой, който не е дама, Жан-Клод?
Чух го как въздъхна.
— Анита е дама. Върви до нея, ma petite, но внимателно.
— Какво значение има за каква ме смятат тези задници?
— Ако не си дама, значи си курва. Не искаш да знаеш какво би се случило на една човешка курва зад тези стени — звучеше уморен, докато го изричаше, сякаш вече е бил свидетел, участвал е и не му е харесало.
Айви се усмихна насреща ми, гледайки ме с големите си кафяви очи. Срещнах погледа й и се усмихнах.
Тя се намръщи.
— Ти си човек. Не можеш да срещаш погледа ми по този начин.
— Изненадка — отвърнах аз.
— Ще тръгваме ли? — попита Жан-Клод.
Айви се намръщи отново, но пристъпи през отворената врата и едно-две стъпала надолу, като придържаше с една ръка роклята си, така че краят да не се оплете в краката й. Обърна се и отново ме погледна.
— Идваш ли?
— Колко внимателна трябва да бъда? — попитах Жан-Клод.
Лари и Джейсън дойдоха и застанаха до мен.
— Защитавай се, ако нападнат първи, но не проливай кръв първа и не нанасяй първия удар. Защитавай се, но не нападай, ma petite. Тази нощ играем игрички, освен ако ти не ги направиш нещо повече. Залозите не са чак толкова високи.