Брус се промъкна между нас и надвисна над Айви като разтревожено гадже. Докато наблюдавах лицето му, осъзнах, че е така. Можех да се обзаложа, че тя го е превърнала.
Айви го отблъсна толкова силно, че той изчезна, залитайки в гъстия мрак надолу по стълбите. Изглежда тя си беше съвсем наред. Аз едва чувствах пръстите си.
Обля ме топлина като от изгарящ вятър и отлетя навън в мрака. Факлите, поставени в стойки по стената, оживяха със съскане и порой от искри. Голяма керосинова лампа, висяща от тавана, се изпълни с огън. Стъкленият й похлупак избухна в дъжд от парчета и пламъкът загоря непокрит.
— Серефина ще те накара да разчистиш тази бъркотия — каза Жан-Клод. Направи го да звучи сякаш е разляла млякото си.
Айви се плъзна по оставащите стъпала, поклащайки бедра.
— На Серефина няма да й пука. Счупеното стъкло и пламъците имат толкова много приложения.
Не ми хареса как го изрече.
Мазето беше черно. Черни стени, черен под, черен таван. Беше като да си вътре в някаква огромна тъмна кутия. От стените висяха вериги, част от тях с нещо подобно на кожа по белезниците. От тавана висяха каиши, подобно на някаква противна украса. Из стаята имаше… устройства. Разпознах част от тях. Диба, желязната девица, но повечето бяха като лични принадлежности за овързване. Човек схващаше каква е целта им, но не и как работят. Винаги имаше повече дупки, отколкото можех да измисля за какво да използвам и изглежда нищо не идваше с инструкции за употреба.
На пода имаше отводнителен канал, по който течеше струйка вода. Бях готова де се обзаложа, че не е там само заради водата.
Лари слезе по стълбите и застана до мен.
— Тези неща това, което си мисля ли са?
— Аха, уреди за мъчения — насилих се да стисна ръка в юмрук, след това още веднъж. Възвръщах си чувствителността.
— Мислех, че няма да ни наранят.
— Смятам, че целта е да ни изплашат.
— Действа — отвърна Лари.
И на мен не ми харесваше декорацията, но можех да почувствам ръката си. Можех да държа оръжие, ако се наложеше.
Отляво се отвори врата, която дори не бях забелязала. Таен вход. През вратата влезе вампир. Трябваше да се свие почти на две, за да мине през рамката. Разгъна се, беше невъзможно висок и слаб, мъртвешки блед. Не се беше хранил тази вечер и не хабеше сили, за да изглежда красив. Кожата му беше с цвета на стар пергамент и висеше по костите на лицето като тънък филм, едва покриващ черепа. Очите му бяха хлътнали и замъглени, с мъртвешки синия цвят на рибешките. Хилавите му ръце бяха дълги и кокалести, с невъзможно дълги нокти, които стърчаха от ръкавите на дрехата му подобно на бели паяци.
Пристъпи в стаята, а краищата на черното му палто се развяха зад него като пелерина. Беше облечен изцяло в черно. Само цветът на кожата му и късо подстриганата бяла коса го отличаваха от мрака. Докато се движеше из стаята, изглеждаше сякаш главата и ръцете му се носят самостоятелно.
Поклатих глава, за да си изясня образа. Когато погледнах отново, изглеждаше една идея по-нормално.
— Използва силите си, за да изглежда страховит — казах аз.
— Да, ma petite, така е.
Имаше нещо в гласа му, което ме накара да се обърна и да го погледна. Лицето му беше обичайната прекрасна маска, но в очите му, само за секунда, видях страх.
— Какво става, Жан-Клод?
— Правилата не са се променили. Не вади оръжие. Не нанасяй първия удар. Не могат да ни наранят, освен ако не ги нарушим.
— Защо внезапно си толкова уплашен?
— Това не е Серефина — отвърна той. Гласът му беше много спокоен, докато изричаше думите.
— Какво би трябвало да означава това?
Той отметна глава назад и се разсмя. Звукът отекна в стаята, кънтящ и привидно весел, но можех да почувствам с крайчеца на езика си, че е горчив.
— Означава, ma petite, че съм глупак.
25
Смехът на Жан-Клод заглъхна постепенно, сякаш звукът се закачаше по стените.
— Къде е Серефина? — попита той.
Айви и Брус излязоха от стаята. Не знам къде отиваха, но вероятно щеше да е на по-приятно място. Колко стаи за мъчения можеше да има в къща с подобни размери? Не ми отговаряйте.
Високият вампир ни погледна с очите си, подобни на очите на умряла риба. Нямаше притегляне, нямаше нищо, беше като да гледаш в очите на труп.
Гласът му, когато най-сетне го използва, бе почти шокиращ. Беше богат и дълбок, резониращ, но не с вампирска сила. Беше глас на актьор или оперен певец. Наблюдавах как излиза от тънката уста без устни и все още приличаше на салонен номер, сякаш устата ще се раздвижи не в синхрон с думите, но не стана така.
— Трябва да минете през мен преди тя да ви види.