— Изненадваш ме, Янос — Жан-Клод се спусна по стълбите. Предположих, че ще продължим надолу. Жалко. — Ти си по-силен от Серефина. Как така изпълняваш каквото ти каже?
— Когато я видиш, ще разбереш. А сега елате, всички, присъединете се към нас. Нощта е млада и искам, преди да съмне, да видя всички ви голи и кървящи.
— Кой е този тип? — попитах аз. Отново можех да движа ръцете си, значи можех и да остроумнича.
Жан-Клод спря на последното стъпало. Джейсън пристъпи напред, на една крачка зад него. Лари и аз останахме малко по-назад. Не мисля, че някой от нас гореше от желание да слезе.
Вампирът обърна мъртвите си очи към мен:
— Аз съм Янос.
— Чудно, но правилата гласят, че не можеш да ни пуснеш кръв, или каквото и да било друго. Или пропускам нещо?
— Пропускаш много малко неща, ma petite — каза Жан-Клод.
— Няма да бъдете наранени против волята си — отвърна Янос. — Всички трябва да сте съгласни, за да бъдете наранени.
— Значи сме в безопасност — отвърнах аз.
Той се усмихна и кожата по лицето му се разтегна като хартия. Почти очаквах някоя кост да я пробие, но това не се случи. Усмивката беше приятно зловеща.
— Ще видим.
Жан-Клод направи последната стъпка и влезе по-навътре в стаята. Джейсън го последва и след моментно колебание същото сторих и аз. Лари ме последва като войник.
— Тази стая е твоя идея, Янос — каза Жан-Клод.
— Не правя нищо без одобрението на господарката си.
— Не е възможно да ти е господарка, Янос. Не е достатъчно силна.
— И все пак ето ме тук, Жан-Клод. Ето ме тук.
Жан-Клод се разходи около тъмното дърво на дибата и прокара блед пръст по нея.
— Серефина никога не си е падала особено по мъченията. Тя е много неща, но не е садистка. — Жан-Клод застана пред Янос. — Мисля, че ти си господарят тук, а тя е прикритието ти. Официално тя е господар, така че всички предизвикателства ще са насочени към нея. Когато умре, ще си намериш друга марионетка.
— Уверявам те, Жан-Клод, тя е моята господарка. Мисли за тази стая като за отплата задето съм й бил верен слуга.
Той огледа помещението със собственическа усмивка, като магазинер, който се възхищава на добре заредените рафтове.
— Какво си намислил за нас в тази твоя стаичка?
— Изчакай малко, мое нетърпеливо момче, и всичко ще се изясни.
Беше странно някой да нарича Жан-Клод „момче“, сякаш е много по-млад братовчед, когото Янос е наблюдавал да израства. Дали го беше познавал, когато е бил млад вампир? Прясно умрял?
Чу се женски глас:
— Къде ме водите? Наранявате ме.
Айви и Брус довлякоха млада жена през страничната врата. Буквално я довлякоха. Беше отпуснала краката си и се опитваше да ги използва по начина, по който го прави кучето, когато се опитвате да го заведете на ветеринар. Но тя имаше само два крака и по един вампир до всяка ръка. Нямаше особен успех в опитите да ги забави.
Имаше права руса коса, която едва докосваше раменете й. Очите й бяха големи и сини, а гримът, с който беше започнала нощта, беше размазан от сълзите.
Айви изглежда се забавляваше. Очите на Брус бяха силно разширени. Страхуваше се от Янос. Предполагам, че беше трудно да не се страхува.
Момичето изгледа безмълвно за момент Янос, след това изкрещя. Айви разсеяно я плесна, както човек би зашлевил лаещо куче. Момичето изхленчи и замлъкна, взирайки се в пода, а по бузите й се стичаха пресни сълзи.
В стаята заедно с нас беше само Янос и двамата младоци. Обзалагах се, че можем да ги отнесем. Влязоха още две вампирки, но те не влачеха другото момиче. Тя влезе с блестящи от гняв очи, изправен гръб и ръце, свити в юмруци край тялото. Беше ниска, с леко набито телосложение, но не съвсем пълна, сякаш малко израстване щеше да се погрижи за теглото. Косата й беше невзрачно кафява, малки кафяви очи бяха оградени от очила, а лицето й бе обсипано с лунички. Характерът, който се излъчваше от това лице, не беше невзрачен. Моментално я харесах.
— О, Лиса — каза тя, — изправи се.
Звучеше едновременно засрамена и ядосана.
Русото момиче, Лиса, просто се разплака още по-силно.
Вампирките, които пазеха второто момиче, не бяха млади. И двете бяха високи, някъде около метър и осемдесет, облекчени в черна кожа, дългата руса коса на едната беше сплетена в плитка на гърба й, докато черната коса на другата падаше свободно около лицето й. Голите им ръце бяха мускулести и стегнати. Изглеждаха като жени телохранителки от лош шпионски филм.
Силата, която струеше от двете не беше ефект от второразреден филм. Пълзеше из стаята като воден поток, гъст и студен. Когато се изля върху тялото ми, ме остави без дъх. Силата се промъкна в костите ми и ги накара да болят. Зад мен Лари ахна.