— Не би ли трябвало ти да преговаряш от името на своите? — обърна се той към Жан-Клод.
— Анита се справя доста добре и сама.
Янос отправи още една широка усмивка.
— Много добре. Какво искаме?
Вампирките се отправиха към девойките. Вдигнаха камшиците така, че момичетата да могат да ги видят.
— Какво е това? — попита русата. — Какво е това? — гласът й беше пронизителен и изпълнен със страх.
— Това е камшик — отвърна втората.
Решителен и рязък, тонът й не издаваше страха така, както го правеше треперещото тяло.
Двете вампирки отстъпиха назад, предположих достатъчно, че да имат пространство за размахване.
— Какво, по дяволите, искаш? — попитах аз.
— Запозната ли си с термина „паж за бой“? — попита Янос.
— Става дума за човек, използван от аристократите, за да бъде наказван вместо наследника им.
— Много добре, толкова малко млади хора имат усет към историята.
— Какво общо има урокът по история?
— Момичетата са пажове за двамата ви млади мъже — отвърна Янос.
Двете вампирки разгънаха камшиците на пода и почти едновременно изплющяха с тях, но без да докосват момичетата. Втората девойка изпищя с кратък, рязък звук, когато удари стената до нея. Русата просто увисна на стената, ридаейки с накъсан гласец:
— Моля ви, моля ви, моля ви.
— Не ги наранявайте — каза Лари. — Моля ви.
— Ще заемеш ли мястото й? — попита Янос.
Най-накрая разбрах какво е намислил.
— Не можеш да ни нараниш, без да ти сътрудничим. Гадно, лукаво копеле такова.
Той се усмихна.
— Отговори ми, момко. Ще заемеш ли мястото й?
Лари кимна.
Сграбчих го за рамото.
— Не.
— Изборът все пак е негов — обади се Янос.
— Пусни ръката ми, Анита.
Втренчих се в очите му в опит да разбера дали осъзнава какво прави.
— Не знаеш какво може да причини камшикът на човешката плът. Не знаеш какво предлагаш.
— Можем да поправим това — каза Янос.
Вампирките разкъсаха блузите на момичетата откъм гърбовете с резки, бързи движения. Русата изкрещя.
— Не можем просто да гледаме — каза Лари.
Беше прав. Независимо дали ми харесваше или не, беше прав.
— Виждал съм какво може да причини камшикът — обади се внезапно Джейсън. — Не ги наранявайте.
Изгледах го.
— Не ми правиш впечатление на самопожертвователен тип.
Той сви рамене.
— Всеки си има своите моменти.
— Ще улесня ли избора ви, ако обещая, че ако вашият младеж заеме мястото на момичето, няма да го осакатим?
— А да го убиете? — попитах аз. — Човек може да умре от шока при боя с камшик.
— Без убиване и без осакатяване. Просто си искаме нашия фунт плът и кварта кръв.
Нещо вероятно се бе изписало на лицата ни, защото той се разсмя.
— Говорех фигуративно, естествено. Ще имаш белези, докато умреш, но нищо повече.
— Това е нелепо — казах аз. — Няма да го правим.
— Ако извадим оръжия, можем ли да ги убием? — попита Лари.
Извърнах поглед от настойчивите му очи. Той докосна ръката ми.
— Анита?
— Можем да отнесем няколко от тях със себе си — отвърнах аз.
— Но пак ще сме мъртви, а щом умрем, кой ще помогне на момичетата?
Поклатих глава.
— Трябва да има по-добър начин.
Лари погледна към Жан-Клод.
— Ще спази ли думата си? Ще ме оставят ли жив?
— На думата на Янос винаги е можело да се разчита, или поне преди два века беше така.
— Можем ли да им вярваме? — попита Джейсън.
— Не — отвърнах аз.
— Да — отвърна Жан-Клод.
Изгледах го ядосано.
— Знам, че по-скоро би предпочела да използваш оръжие, но само ще доведеш до смъртта ни. Или до превръщането на част от нас във вампири.
Лари ме докосна по рамената. Накара ме да го погледна.
— Всичко е наред.
— Не е наред — отвърнах аз.
— Добре, не е, но това е най-доброто, което можем да направим в момента.
— Не го прави.
— Нямам избор — каза той. — Освен това съм голямо момче, помниш ли? Мога да се погрижа за себе си.
Прегърнах го. Не знаех какво друго да направя.
— Ще се оправя — прошепна той.
Само кимнах. Не се доверявах на гласа си и се опитвах никога да не лъжа приятелите си. Нямаше да е добре. Знаех го. И той го знаеше. Всички го знаехме.
Джейсън се отдалечи от нас и се отправи към вампирките.
— О, не, добри ми превръщачо, теб не те искаме прикован към стената.
— Но нали каза…
— Казах, че можеш да спасиш момичетата, но не по този начин. Нека човекът поеме ударите с камшик. Всичко, на което трябва да се съгласиш, е да задоволиш желанията на моите две помощнички, Бетина и Палас.
Джейсън погледна двете вампирки. После се обърна към нас. Внезапно се опитах да ги видя през очите на двадесет и две годишен мъж. Бяха едрогърди, с тънки талии, и ако лицето на Палас ми се струваше малко твърде като на вещица, а очите на Бетина бяха твърде малки за вкуса ми, това си беше мое мнение. Никоя от тях не беше привлекателна или красива, бяха представителни по начина, по който са някои високи, дългокраки жени. Представителни по хубав начин, ако бяха хора.