Айви протегна ръка, за да погали дългата руса коса на другата.
— Айви — каза Янос, — ти не си поканена.
Тя отдръпна ръката си, но не отстъпи. Беше толкова близо до действието, колкото е възможно, без да е част от него. Брус бе все така залепен до стената, с отворена уста и леко поизпотен, но изглежда не искаше да се приближава.
Янос стоеше много спокойно и наблюдаваше. На лицето му имаше стегната усмивка и за първи път в мъртвите му очи имаше някаква светлина. Забавляваше се.
Жан-Клод беше наполовина облегнат, наполовина седнал до една метална рамка, която имаше смътните очертания на човешко тяло. Той наблюдаваше шоуто, но лицето му бе все така безизразно, просто красива маска.
Видя, че го гледам, но в очите му не настъпи промяна. Беше толкова затворен и самотен, сякаш се намираше сам в празна стая. Доколкото можех да видя, не дишаше. Дали сърцето му биеше, когато стоеше толкова неподвижно? Или всичко спираше?
Киса стоеше край вратата, през която не бяхме минавали. Ръцете й бяха скръстени пред корема. За някой, който толкова искаше да се нахвърли върху Жан-Клод, не изглеждаше да се наслаждава особено на шоуто. Или пък беше стражът, който да попречи на мен и Лари да избягаме от стаята с писъци.
Лари беше отстъпил толкова далече от действието, колкото му беше възможно. Беше се притиснал към стената и се опитваше да намери нещо друго, което да наблюдава, но очите му продължаваха да бъдат привличани към другия край на стаята. Беше като да се опитваш да не гледаш катастрофа на влак. Не искаш да видиш как се случва, но ако така или иначе ще се случи, не искаш да гледаш на другата страна. Кога отново ще имаш шанс да видиш подобно нещо? Тройка любовници, състояща се от два вампира и върколак, едва ли беше нещо толкова често срещано в живота на Лари. Дори за мен не беше обичайна гледка.
Двете момичета, които все още бяха оковани към стената не можеха да видят какво се случва. Вероятно така беше по-добре.
От другата част на стаята се чу ниско стенание и ме накара да погледна натам. Панталоните на Джейсън бяха свалени частично, така че разкриваха по-голямата част от заоблените му задни части. Ръцете му бяха опънати и само долната част на тялото му докосваше жената. Тялото му се повдигаше и спускаше ритмично. Русата вампирка се извиваше под него, а от гърлото й изскочи още едно стенание. Гърдите й се изсипаха от черната кожена жилетка подобно на дар, когато приседна, за да срещне устата на Джейсън.
Брюнетката прокара бавно розовия си език по гръбнака му. Гърбът му потръпна от усещането или може би беше друго усещане. Ефектът изглеждаше същият.
Обърнах се, но образът беше като прогорен в съзнанието ми. Почувствах как по врата ми плъзва топлина. Проклятие. Очите на Лари се разшириха и видях как цветът се оттегля от лицето му, докато кожата му не придоби изненадания бял цвят на хартията, а очите му не станаха твърде големи за лицето.
За момент се преборих с желанието, но след това се обърнах да погледна, рискувайки подобно на жената на Лот, твърде много за един последен забранен поглед. Джейсън беше паднал, а лицето му бе изгубено в косата на блондинката. Лицето й бе обърнато към стаята. Кожата бе изтъняла до такава степен, че човек можеше да види всяка кост по лицето. Пълните й устни бяха изтънели и зъбите й изглеждаха по-дълги. Вече нямаше достатъчно устни, които да ги крият.
Брюнетката коленичи точно зад тях, а коленете й се намираха между краката им. Свали ръцете от лицето си и половината от това хубаво лице изгни. Прокара ръце през дългата си тъмна коса и тя започна да пада на кичури.
Обърна лицето си към нас. Кожата започна да се лющи от костите на лявата половина и да пада по пода с мокро изпльокване.
Преглътнах толкова тежко, че чак ме заболя, и отстъпих назад, заставайки до Лари. Вече не беше пребледнял, беше по-зеленял.
— Сега е мой ред — каза една от вампирките.
Обърнах лице към ставащото в другия край на залата почти против волята си. Не можех да понеса да гледам и същевременно не можех да понеса да отвърна очи.
Джейсън се изправи с нещо подобно на лицева опора. Успя да мерне лицето на блондинката и раменете му се напрегнаха, а гърбът му се стегна. Отдръпна се от нея бавно и застана на колене.
Брюнетката прокара пръсти по голия му гръб. Плътта й започна да се лющи, оставяйки следа от зелена слуз. По тялото му пробягна тръпка, която нямаше нищо общо със секса.
От другия край на стаята можех да видя как гърдите на Джейсън започват да се вдигат и спускат все по-бързо и по-бързо, сякаш дишането му се учестяваше. Той стоеше взрян право напред и не правеше никакъв опит да погледне назад, сякаш нещата щяха да изчезнат.