— „Вземи ти първата и втора буква от името на мястото, където не си била, ала ще се завърнеш там…“ …Какво ли можеше да значи това? — запита се тя. — Кое може да е това място… Да видим-без да се усети, се настани при клоните на едно старо дърво, покрити с мекичък мъх. — На кое място не съм била, но искам да се завърна там… Хммм… — сякаш в главата и осърдно работеха чаркове, а самата тя се мръщеше на хартийката. — Ами, да! — рече след малко Алексис-Небето… Точно там искам да се завърна… Значи първите букви са „Н“ и „Е“ … Да видиме следващата част от загадката сега… „…после прибави към тях третата буква на името, с което сега се назоваваш ти…“ Назовавам се Алексис… — сигурно би изглеждала доста смешно, казваща на себе си името си-Хммм… Но това не може да се нарече точно назоваване, защото просто това ми е името… По-скоро… думата трябва да е аарон… Точно така, аарон… Следва, че третата буква е… „Р“ …До тук думата е… Аммм… Н-Е-Р… — засрича ааронката и след което проследи с поглед последния абзац от гатанката — „…и като за финал, кажи коя е втората буква на мястото, където си била, ала не ще се завърнеш…“ …Това вече е лесно! — плесна с ръце тя-Идвам от Гаснещите Полета… Думата е… НЕРА? Какво пък значи НЕРА? — Алексис се смръщи. Беше объркала нещо. Тя се върна назад, като се увери, че е сигурна за последните две условия, ала със сигурност не и за първото. — Може пък да не е точно „небе“… Как още наричат Небето? — ааронката погледна нагоре-Рай? Не, май не е това… Горе? Я да видиме… Думата е… Г-О-Р-А… Гора? Ами, че аз съм в гора. Значи без да искам да съм отишла на правилното място… А, сега? — огледа се и чу нечий стъпки. Някой от неочакваните и спътници я бе проследил и това беше…
…Фейнт. Той стъпваше тихо и може би не би го усетила ако не беше стъпил върху една пръчка и я бе счупил.
— Какво правиш тука. — попита го тя.
— Какво друго разхождам се и полюбопитствах какво пише на това листче. — и посочи той се така стоящ листчето в ръцете на Алексис.
— Нищо. Това е лично.
— Както и животът ти. Май не искаш да споделиш истината с тях нали. — каза той с нескрита усмивка. — Знам, че има още неща неспоменати в легендата.
— Но откъде…
— Лесно. Понкога е преимущество, че мога да разговарям с котките. Те разбират хората и един ден срещнах и разговарях с една чийто собственици имали предци който са виждали и даже разговаряли с Обречен Ангел преди да се … хм… изпепели. Този мъж видял ангела записал цялата случка в един дневник и така поколения по поколения предавали тайната. Повечето млади момчета и момичета толкова ви съжалявали, че си мечтаели да срещнат някой от вас да се влюбят и да премахнат това проклятие от вас.
— Виж не ми пука откъде си го научил, но не го казвай на никого. Това е тайна която не трябва да се научи. О и по — добре не си мисли за нея когато си в близост до Рей защото може да чете мисли.
— Благодаря за съвета. Това обяснява защо се засмя когато се замислих за семейството си и брат си, явно и е доставило удоволствие все пакдемоните ги бива само в това да правях хаос и да му се наслаждават.
— Явно да. Е би ли ме оставил искам да си помисля за някой неща.
— Добре както искаш. О и ето нещо от мене. — той и подаде странна свирка. — само котките и кучетата могат дачуват тази свирка. Ако ти трябвам или си в беда свирни. — след което той се завърна край огъня и я остави сама с мислите си…
— Вие ангелите сте много наивни-заяви Рей и притвори очи облегнала се на едно дърво.
— И защо реши така-изръмжа на среща и Кът.
— Ами… погледнете се само… вместо да се наслаждавате на глупоста на хората и да си играете с тях вие им помагате само защото някой казал, че това е нещо „добро“.
— Ами вие демоните постояно сеете раздори, ако не го правехте хората щяха да си живеят спокойно живота без неприятности…
— Да… да… — отекчено се съгласи Рей-И ти щеше да си безработен-тя се усмихна лукаво, оставайки все така със затворени очи.
— Чудя ти се като си толкова добра в раздорите… поне така твърдиш де… защо напусна Ада? — бе ред на ангела да се усмихен лукаво.
— Всъшност-Рей се поизправи и отвори очи-И аз незнам точно… омразна ми… преди време мислех, че да си хавродемон е забавно анреждаш на другите… сма подбираш мисиите си… но по едно време ми доскуча… започнах да губя представа за какво върша тези неща… и реших да напусна… а и там беше малко горещичко… и шефа беше нещастник от третото измерение-оправда се Рей, но съвсем се обърка след този въпрос. Още не и бе станало чсно защо бе напуснала Ада, но сега бе и в най-необичайната компания… нимфа, прокълата, полу-демон и ангел, за капак на всичко.