Лиодайн се събуди рязко и се изправи. Дишаше тежко, а когато сложи ръка на челото си разбра, че й бе избила студена пот. Нимфата се огледа в мрака, ала не видя нищо. Поизчака малко докато очите й свикнат с рязката промяна и примигна. Извърна се към дъното на пещерата и с ужас останови, че видяното в съня беше истина. Беше огромна черна дупка, която играепе ролята на проход. Лиодайн тъкмо примигна отново за да се увери, че това не е просто игра на сенки, ала когато отвори очите си не видя нищо. Само мрак. Тъма…
После някои запуши устата й и тя извика приглушено. Чуха се още няколко пригушени писъци, което означаваше, че и останалите бяха хванати.
Сякаш бяха минали часове от както това се случи. Лиодайн още не знаеше дали това е кошмар или реалност. Отвори очи и видя светлина. Светлина на факли. Усети как цялото й тяло я болеше, особено ръцете й, които бяха здраво вързани зад гърба й. Огледа се и останови, че не е сама. Рей, Кът, Ники, Фейнт и Алексис бяха с нея. Също ги бяха завързали със здрави въжета и така бяха наредили пленниците, че те образуваха един малък кръг. Някъде нещо изкърца и Нимфата чу нечий стъпки. Явно този шум успя да събуди и другарите й.
— Виж ти какво си имаме тук? — беше ужасен, съскащ и противен мъжки глас. Две кално кафеви очи се впериха в Лиодайн и тя потрепна. — Що за създания сте вие?
До тях се приближи някакво същество, цялото в кал и кръв, толкова мръсно и гнусно, че Лиодайн се изуми как съумя да не повърне. Имаше остри мръсни зъби, а от устата му висеше нещо, което много приличаше на остатък от нечие черво. Нимфата веднага се опита да предположи що за създание е това. В началото го помисли за гоблин, ала едва ли гоблините бяха толкова… мръсни!
— Май тази вечер ще ядем най — различни видеове месо… хахахахаха. — въпросното същество си изхили зловещо, а думите му бяха посрещнати със силни увации от страна на още десетина такива същества.
— Какво искате от нас? — чу се разтреперения глас на Ники.
— Нищо мило ангелче. Просто искаме да си хапнем добре. — отвърна изчадието. — Тук сме останали само петнайсет от нашия род и от години се храним със жалки плъхове и кльощави сърни. Искаме малко свежо, вкусно и сочно месце… — той се облиза и очите му обхванаха цялата група жертви.
— Род? — беше ред на Алексис да се обади. — Вие наричате себе си род?
— На нея първо й клъцнете крилцата. — нареди съществото на останалите. Той се различаваше от всички останали само по това, че е пет пъти по грозен от тях, по което Лиодайн предположи, че е нещо като техен господар.
— Петнайсет? Петнайсет от вашия род? — попита Лиодайн като се опитваше да си представи колко ли опасни са петнайсетима срещу цял отряд странници. Единственото с което можеше Лио да ги победи бяха удължаващите й се нокти на ръцете, ала не знаеше какви бяха способностите на останалите и за това не предприе нищо.
— А на нея й извадете хубавите оченца и й съдерете косата. — отвърна господаря като огледа дългата сребристо бяла коса на нимфата, която се спускаше чак до кръста й. В този момент се чу ужасния ехиден кикот на Рей, който се превърна в нестихващ смях. Всички извърнаха учудени погледи към демонката. Тъкмо господаря отвори уста за да каже нещо и си остана с отворената уста. Никой не разбра от къде ртей намери толкова сили за да скъска въжетата, които бяха здраво завързани около ръцете й.
— Ха! — извика тя и се хвърли към съществата раздавайки юмруци на ляво на дясно. Тъй акто те бяха толкова изумени и нямаха време да реагират бързо падаха на земята. Съвсем скоро обаче се съвзеха и също се нахвълиха на демонката, която едва им смогваше. Бяха и петнайсетте, а тя беше една.
— Рей! Развържи ни!!! — извика в паника Алексис, когато единия от тях се приближи до нея, а от устата му течаха лиги. За съжаление Рей не можеше да направи нищо и за това на Алексис й се наложи да се справя сама. От завързаните й ръце излязоха черни въжета, които се увиха като примка покрай врата на съществото и го удушиха. В края на крайщата всички се измъкнаха от въжетата — Фейнт се превърна изцяло в котка и лукаво се изплъзна, Кът със доста усилие успя да разкъса въжетата, Алексис накара черните въжета, които излизаха от ръцете й да развърже другите и накрая само Лиодайн остана още вързана. Беше прекалено нежна и не беше свикнала на такива премеждия, така че каквото и да правеше ръцете си й бяха все така здраво вързани, докато накрая не дойде Фейнт да й помогне. Когато отново се почувства свободна Лиодайн удължи ноктите си и последна се впусна в боя, който беше почти към своя край.