— Как ми се иска още една битка… ама как ги фрасна а Рей… — той замахна във въздуха… — ами Фейнт… с камата… шат шат… и трима паднаха … хехехехе… Алексис беше направо… събллазнителна… — той се покашля-искам да кажа неотрязима с въжетата… колко ли ги удуши… е и аз бях доста добър… да не ви прозвуча надуто ама… ами Кроу… как ги захапа… искам още…
Рей го погледна невярващо и каза:
— Не знаех че ангелите са толкова кръвожадни…
— Е… ами… ние… такова… всъщност аз… абе… но стига толкова за мен… какво предлагате да правим сега… — всички се засмяха-имаме две нови попълнения в групата… доста странна ако питате мен… прибавихме си вещица и вампир… да ви кажа-той се обърна към двамата-освен това че Рей постоянно се заяжда с мен… всички се разбираме просто страхотно… като създадени сме един за друг… — той се засмя на думите си… всичики го последваха…
— Е поне в цирка си имаме и клоун… — смеейки се добви Рей…
— Е ставаме близки… полека лека-продължи Кът… — а сега сериозно какво смятаме да правим…
— Ти нямаше ли някаква мисия… — попита Ники…
Кът се покашля… след това погледна нагоре и каза:
— Е трябва да се позабавлявам малко… нали? Спокойно мисията ще почака… — всички отново се засмяха… сега бяха много безгрижни, но не знаеха че бяха наблюдавани… далеч от тях на една самотна планина… в земя където слънцето не грееше… в един черен кристален замък… на един черен трон стоеше друга вещица… не добра като тяхната… напротив… тя беше олицетворение на злото… това беше Хелиекта… зла… зла беше точната дума за нейното същество… всевъзможни изчадия и помагаха в начинанията… птиятелите все още не знаеха какво ги очаква… тя потопи ръка и огледалната повърхност на мраморния съд се покри с малки вълнички… картината на смеещи те се скитници беше изчезнала… Хелиекта се вгледа през прозореца в небето което беше покрито с черни облаци, които не позволяваха на слънцето да се покаже…
— Смейте се… — каза тя със дрезгав стържеш глас… — смейте се докато можете… много скоро ще плачете… ще плачете кървави сълзи…
Бяха минали 12 дена от битката им. Всеки се беше прикрил някъде в гората и си беше направил жилище. Някой по — групи, други сами. Например Рей, Алексис и Лиодайн бяха построили доста сполучлива къщурка (С малко помощ от другите разбира се) след 4 дена работа и оттогава живееха в нея. Бяха успели да я обзаведят след като Кроу и Кът отидоха до един близък град и взеха „назаем“ няколко меберли и вещи. От друга страна колкото и странно може да звучи Кроу и Кът бяха станали много добри приятели и живееха в една доста хубава пещера сущо бозаведена. Ники се бе спотаила близо до малката река откъдето вземаха питеина вода. Фейнт и Джури се бяха настанили във най — старото дърво вв гората. То бе високо няколкостотин метра и около 50 метра в ширина. Двамата се бяха настънили на един от клоните който можеха спокойно да си бъдат отделно дърво. Фейнт бе „моделирал“ цяла стая във този грамаден клон със красиви прозорци и даже бе изкопал няолко тунела за забавлението на Мърфи. Джури бе направила магия която да скрива прелесният им нов дом от опасност и бе призовала всичките си мебели, вещи и неща. Всички бяха спокойни, контаткуваха често и просто се наслаждаваха. Може би се чудите защо бяха решили да се разделят на групи или да останат в тази гора. Да кажем просто, че някой хора не си съвпадаха, а и всички бяха решили, че трябва да останат в гората („По-добре тука отколкото в блатата на изток“ — както бе казала Рей, която бе проучила целият район.) Още една причина да се разделят бе, че можеха да наблюдават по-голяма част от гората и да могат да реагират на опасностите по — бързо вместо да стоят вкупом скътани в някоя миризлива пещера чакащи да дойде нещо и да ги избие. Да всичко беше спокойно, поне засега…
Фейнт отвори бавно очи. Нямаше и следа от импровизираните къщурки. Лежеше на поляната, а около него се бяха скупчили спътниците му.
— Какво стана? — попита той и механично постави ръка ан главата си усещайки с върховете ан пръстите си цицина.
— Един от калните гномове-простичко обясни Рей. — Беш-е се измъкнал и те халоса по главата с някаква сопа.
— А къде е той сега-Фейнт се изправи олюлявайки се.
— Там-посочи Лиодайн към купчинка пепел в тревата.
— Рей се погрижи за фламбето-подметна шеговито и Алексис.
— Значи си нямаме къщурки? — попита глуповато полу демонът, а другите се разсмяха, кой на думите му, кой на изражението му.