Христо Калчев
Кървавият път на коприната
Първа глава
Когато НАТО удари Белград, Козела излезе от апатията. Тефик, семейството му и Габи бяха в избата, имитация на бомбоубежище, но той отдавна беше претръпнал за живота си и изгледа като театрален зрител бомбения ад, който се извисяваше над града. „Заради някакъв боклук, пък бил той и Милошевич, ще избият цял народ шибаните им мръсници“ — без грам гняв в душата си мислеше той. — „Щом са толкова курназ, да съберат един взвод от супергерои… Сталоун, Шварценегер, Стивън Сийгъл… Как се казваше онзи белгиец… Жан-Клод ван Дам, да хвърлят един десант над президентската резиденция и да си решат проблема тъпите му ебалници! Цял народ заради някакъв си Милошевич!“
Козела се изкъпа, махна от фалшивото си лице двайсетдневната си брада, преоблече се и излезе. В къщата беше тихо и тъмно, но небето вреше като геена огнена. Запали колата и подкара към центъра.
Белградският площад „Република“ беше претъпкан от възбудени, гневни, яростни, но в никакъв случай уплашени хора. Козела изслуша няколко патриотични речи и от комунисти, и от демократи, после за негова изненада започна концерт. На импровизираната сцена излезе някаква рок — група, но около нея се струпаха част от сръбските звезди, които чакаха своя ред да застанат зад микрофона. Сред тях беше и Цеца Величкович, жената на войводата Аркан, именно той му трябваше. Козела се взираше дълго в лицата на мъжете около нея, но „Дивата котка“ не беше сред тях. Когато се увери, че е излишно да търси войводата в тълпата, започна да си пробива път към естрадата. Рок групата отстъпи микрофона на някаква фолкзвезда… наближаваше и редът на Цветана Величкович, или Цеца, както с обожание я наричаше цяла Сърбия.
— Госпожо — тихо каза той, когато успя да застане зад гърба й. — Спешно търся мъжа ви.
Естрадната легенда се извърна рязко и почти ужасено каза:
— Но вие сте българин!
— Да — кимна Козела. — Бях българин и по време на югоембаргото. Тогава на Аркан му трябваше бензин. Много бензин, госпожо Величкович.
Жената го изгледа, неразбиращо, няколко секунди, после внезапно взе някакво решение, отвори чантата си, извади визитка, написа някакъв номер на гърба й и му я подаде.
— Това е номерът на мобилния му телефон. Нищо повече няма да ви кажа, българино.
Козела потърси Аркан, но телефонът му беше глух и ням.
Когато се прибра във вилата, сирените виеха за отбой. Къщата беше тъмна и тиха, но в мига, когато натисна дръжката на входната врата под внимателните погледи на охраната внезапно всичко светна и Тефик, елегантен като Антъни Ледън, се появи на входа.
— Откъде идваш, Козел, приятелю?
— Бях да огледам настроението на града. Всички са на улицата, пеят, пият… Общо взето показват среден пръст на НАТО — Козела замълча за миг. — Такъв народ не се побеждава, Тефик бей.
Влязоха в хола. Габи, Нюкет, жената на Тефик, и момчетата гледаха репортаж от бомбените разрушения. Изглеждаха ужасени и изцяло погълнати от военните събития. Тефик покани Козела в кабинета си, затвори вратата и приготви два лонгдринкса от двадесет годишния си „Дъмпъл“.
— Добре ли си, Козел?
Бившият генерал и настоящ престъпник вдигна рамене.
— Нямам избор, Тефик. Или трябва да си пръсна главата, или да се взема в ръце. Аз съм християнин — избрах второто.
Тефик му посочи кресло и седна срещу него.
— Намери ми Аркан.
Козела настръхна.
— Следиш ли ме? — хладно попита той.
— Теб не, брат, но държа под око близките и обкръжението на този кървав звяр. Аз съм неомюсюлманин и е естествено да бъда кръвен враг на „Дивата котка“.
— Това е лудост, тежка фундаменталистка болест, Тефик. Мислех, че си широко скроен светски човек.
— И си прав — Тефик се усмихна. — Ислямските фундаменталисти и аскети не близват алкохол и не общуват с християни, а аз пия с моя брат иновереца? За фундаментализъм не може и да става дума. Просто Аркан е гаден убиец и трябва да бъде ликвидиран.
Козела се замисли.
— Ако те разбирам добре, Тефик, ти работиш за каузата на АОК.
— Добре ме разбираш — Тефик се усмихна. — За умен и опитен човек като тебе не е толкова трудно да се досети защо купих къща точно в Белград.
Козела стана и бавно започна да се разхожда по дебелия килим на кабинета.
— Добре, Тефик, да приемем, че ако Аркан е такъв убиец, какъвто го изкара, какви тогава са Хашим Тачи — Змията и Сюлейман Селим — Султана.
— Водачи на АОК.
— Само толкова?
— Не, Козел, много повече — те са убийци, наркотрафиканти, търговци на оръжие и в мирно време щяха да бъдат банални криминални престъпници, издирвани от Интерпол, но сега е война и те са патриоти, водачи на народа си и добри мюсюлмани.