Козела се изсмя в очите му.
— Да не си се обрязал, полковник?
— Все още не, но ти ще минеш през сюнетчията със сигурност.
— Кой знае, колега. През краткия си бурен живот съм объркал доста прогнози. Защо поиска тази среща?
Келнерът му донесе водката и с жестикулации му обясни, че ще трябва да чака за кавармата.
— Не се ли сещаш?
— Не. — Козела отпи дълга глътка и я затисна с минерална вода.
— Дължиш четиристотин и двадесет хиляди долара на американските данъкоплатци!
— Аз не дължа нито цент. Дължат синовете ми, но са мъртви, както знаеш. Един наемник на същите тези американски данъкоплатци ги уби.
Хакел се намести на стола и видимо възвърнал вътрешното си равновесие, каза:
— Козел, не се прави на луд. Парите са у теб. Върни ми колта и дай да поговорим като мъже… Като офицери, Козел, тогава може би ще забравя кой уби албанците пред Аспровалта.
Козела се надвеси над масата.
— Парите не са у мен. Не ги намерих. Момчетата не успяха да ми кажат къде са ги скрили. Колта няма да ти го върна, а колкото до албанците — нека тежат на твоята съвест. Дреме ми точно на кура какво ще кажеш на оня наркотрафикант Хашим Тачи — Змията!
Хакел мълча дълго.
— Не остана здравословно място за тебе, Козел… Където и да се завреш, рано или късно ще те намеря.
Келнерът донесе кавармата и Козела се нахвърли лакомо на изключително вкусната гозба. Не проговори, докато не омете чинията, макар че не откъсваше поглед от бившия германец, който работеше като наемно куче за американските си господари.
— Вкусно… Браво, Хакел, имаш вкус… А колкото до това къде ще се скрия… Интересен въпрос? Къде се скриха нацистките военнопрестъпници след войната?
Хакел почервеня отново.
— Ще те убия, Козел! — тихо, но злобно каза той.
— Може би ще ме удушиш с голи ръце? Не ставай смешен, германецо. Ти не знам защо поиска тази среща, но аз знам защо дойдох. Искаш ли да чуеш?
— Целият съм слух.
— Дойдох да ти тегля една майна и да те пратя по дяволите. Веднъж завинаги! Не ме търси повече под никакъв претекст, слуга Аллахов. Можеш да кажеш на своите генерали, че като водят война на страната на АОК, създават по-страшна мафия от социалистическата..
Козела стана и взе пистолетите.
— Сбогом, Хакел. Благодаря за обяда! — и тръгна към шосето.
— Козел! — стигна го гласът на ЦРУполковника. — Ще се срещнем по Пътя на коприната.
Замръзна на място. Тефик беше най-банален неблагодарник и предател.
— Възможно е, Хакел. Обаче само ако Тефик бей доведе своя истински господар Осама бин Ладен. Това е донос, полковник, а сега сбогом наистина.
Козела спря такси. В Солун го смени и в шест часа беше в Катерини. Завари Габи да пие уиски в ресторанта.
Стори му се изключително възбуждаща. С боди и мини пола, вдигнала босите си крака на другия стол, тя представляваше булевардния образ на изкушението. Две минути по-късно я ебеше диво, яростно, като за последно.
— Този път ме желаеше искрено, нали? — попита тя вече под душа.
— Да — изръмжа Козела, наведе я, накара я да се хване за батерията на душа и й го заби анално.
В осем часа тръгнаха за Турция. Беше сигурен, че Хакел е блокирал българо-гръцката граница.
Пета глава
Някъде около Румели Хисар Козела влезе в обсег и занабира телефонни номера. От девет влезе във връзка с шест. По-добре от нищо.
— Арсов, знаеш ли кой ти се обажда?
— Мислех, че отдавна са те изяли червеите — изумен, отговори ескадрониста. — Поне това е версията.
— Прибързана… Не ми споменавай името. След три дни, точно в този час, ще се срещнем в каубойската кръчма на Йотов в Лесидрен.
— Това заповед ли е? — попита Арсов.
— Да, и за неизпълнението й се полага само едно наказание…
Козела затвори апарата.
— Кой беше този? — попита Габи.
— Вуйчо ми — разсеяно отговори Козела, навлизайки в това чудовище, което ту наричаха Истанбул, ту Константинопол.
— Вачев, шефът ти се обажда… поне бившият.
— Чух, че си възкръснал. Знам часа и деня на явката.
— Арсов?
— Да.
— Искам да намериш Джорджо, Босъна и Трифон! Ще се справиш ли?
— Да.
— Знаеш ли нещо за бившите ми заместници?
— Ако говориш за Иван Песа, Кольо Ангела и Махмурлията, Проданов ги държи четвърти месец под ключ, надявайки се чрез тях да се докопа до тебе.
Козела се замисли.
— Нали минавам за мъртъв?
— Не и за Проданов. Той е печено ченге, а такива като него не вярват на слухове.
Козела реши да не се роби повече.
— Добре, ще се срещнем в Лесидрен.
— Какво е Лесидрен? — попита Габи.
— Един от Балеарските острови — отговори разсеяно Козела, мислейки за стария си колега генерал Продан Проданов.