Влизаше в Истанбул и безумното движение на този свръхполис го притисна отвсякъде.
— Продане — Каза министърът на вътрешните работи Богомил Бонев, — трябва да те видя веднага.
— След две минути съм при тебе, шефе.
Проданов затегна вратовръзката си, облече сакото, взе докладите, които и без това трябваше да докладва на министъра, качи се на асансьора и слезе на първия етаж.
Секретарката вдигна поглед от някакъв документ, усмихна му се служебно и каза:
— Заповядайте, генерале, министърът ви чака.
Завари големия началник да се разхожда по риза и с лула в устата си из кабинета.
— Седни, Проди, искаш ли нещо за пиене?
— Не, шефе, поел съм си дозата отрова.
— Тогава да те почерпя с един студен душ.
Бонев отиде до бюрото си, взе лист хартия, видимо факс, и внимателно го разгърна пред него.
ЦРУ предупреждаваше българското МВР, че генерал Иван Милетиев Жаров, известен като Козела, е проникнал или се готви да проникне на територията на страната. В подбрания факс се добавяше, че идва от Белград, че е бил в Прищина и че е бил в близки отношения с войводата Желко Разнятович — Аркан. Следваше цяла страница предположения във връзва с евентуалните му задачи в България, но нито едно от тях не се стори правдоподобно на Проданов.
— Какво ще кажеш? — попита министърът. Проданов разкопча горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката си.
— Никога не съм вярвал в смъртта му. Козела е костелив орех.
— И смяташ, че се е хванал на хорото на Аркан?
— Не, шефе. Той е солист. Аркан има кауза, за Козела това понятие е дума без съдържание. Министърът седна срещу него.
— Разпоредих троен контрол на границите. Очаквам от тебе да се заемеш с издирването му.
— Границите са празна работа, шефе. Козела е професионалист и ще влезе в страната по някакъв негов начин. Ако не е тука вече. Спокойно можеш да отмениш военното положение на ГКПП-тата. А иначе от този момент започвам да го търся.
Проданов излезе от министерството и тръгна пеш. Главата му пушеше. Козела! Знаеше с интуицията си, че този призрак ще се появи отново. Каза на шофьора да го следва и тръгна към „Руски паметник“, откъдето до вилата щеше да ползва колата.
Запали цигара и опита да събере мислите си.
— Господине! — възрастен мъж се изпречи на пътя му. — Днес е тридесет и първи май, световен ден за борба с тютюнопушенето.
„Що не си ебеш путката майчина!“ — помисли стреснатият Проданов, но на глас каза:
— Не съобразих, господине, прав сте.
Хвърли цигарата, настъпи я и продължи. След двайсет метра запали друга, тури ръце на задника си и започна да си пробива път в тълпата. Беше пет часът и целият град се беше изсипал на улицата.
— Какво се е случило, Проди? Изглеждаш ужасно?
— Нищо особено. Уморен съм — отговори неохотно генералът, докато сменяше костюма с вечния си анцунг.
Този отговор не задоволи Поли, напротив усили паниката. Беше живяла достатъчно дълго с него, за да го разчита както стар свещеник Светото писание.
— Не ме лъжи, моля те. Нещо за момчетата? Проданов избухна.
— Стига, Поли. Знаеш, че докато не заловя оня хищник баща им, нищо не мога да науча за синовете ти. Поли седна срещу него.
— Кога ще го заловиш, Продане? Дължиш ми го!
— Скоро — тихо отговори той. — Козела се готви да влезе в страната, ако вече не го е направил.
— Къде си, генерале?
— В хотел „Таксим“, в Истанбул, войводо. Радвам се да те чуя.
Аркан се изсмя дрезгаво.
— Дано е така, Козел. Имам да ти казвам важни неща. Готов ли си да слушаш?
— Да. И да слушам, и да отговарям. Казвай!
— Първо, в Асунсион търсят синовете ти за убийството на някой си Гузман. Мафиот, но наркобарон и тясно свързан с полицията. Ако случайно попаднеш в Парагвай, не казвай чий баща си.
— Ясно. — Козела запали цигара и седна на леглото. Друго?
— Излъга ме за парите на синовете ти. Ако ги бях намерил, щях да ги утроя за един месец и ти щеше да получиш половината.
— Не съм те излъгал, Аркан. Можех нищо да не споменавам за откраднатите долари. Тогава обаче не знаех къде са.
— Сега знаеш ли? — попита войводата.
— Деветдесет на сто. Скрити са в родното ми село. Мисля, че знам точно къде. Ако ги намеря, ще ти се обадя. Утре до обяд ще претърся къщата. Ако трябва ще я срина, но ще ги намеря.
— Не — Аркан звучеше остро по войводски. — Не — утре. Вашата полиция е блокирала границата, преговаря с турците да им сътрудничат при залавянето ти.
Козела изтръпна.
— Как се добираш до подобни сведения, Аркан?