— На половин час път са от мотела, но плътно зад тях се движи мерцедес 600 с пет човека. Това е охрана, Козел. Закачиха се зад тях след Пловдив.
Бившият генерал изтръпна.
— Вие къде сте?
— Следваме ги от разстояние. Имам двама души. „С теб трима и ние — пет!“ — помисли Козела. „Шансовете са горе-долу равни.“
— Слушай ме внимателно, майоре. Ти трябва да връхлетиш върху мерцедеса. В ситуация като тази са решаващи шокът и бързината. Ясно ли е?
— Да, Козел. Започвам да скъсявам дистанцията.
Нито шокът, нито бързината бяха на страната на Козела и ескадронистите. Готови за нападение по всяко време, арабите изстреляха един гранатомет в ланчията на Момчил и я превърнаха във факла. От всички прозорци бълваше картечен огън. Предната лява гума на беемвето гръмна и на Козела не му оставаще нищо друго освен да изгледа отдалечаващите се светлини на лимузините. Момчил и хората му бяха изгорели до неузнаваемост, беемвето също падна жертва. Козела принуди ескадронистите да хвърлят трупа на бившия си колега в кладата.
— Замитаме следите на ескадрона — неопределено каза той. — Някой да смени гумата. Веднага трябва да изчезваме.
— Провалих се, Аркан. Засадата не проработи. Четирима от моите хора са мъртви.
— Не говори повече, Козел. Не приемам провали. Тръгвай да ги преследваш.
— Това правя. Ще се опитам да ги сгащя преди македонската граница… Ако трябва, ще ги преследвам и в Албания.
— Дръж ме в течение — Каза грубо Аркан и прекъсна връзката.
Интуицията заведе Козела пред хотел „Шератон“. И крайслерът, и мерцедесът бяха оставени на паркинга. Въздъхна облекчено. Имаше една нощ на разположение.
— Султан, Козела е!
След кратко мълчание Севгун попита:
— С какво мога да ти услужа, уникат на фауната?
— Султан, моля те бъди, сериозен поне един път в живота си — изкрещя Козела. — Хизбула изби хората ми. Нямам физически време да събирам отбор. Те са осем души с две коли, ние с една и основният ми нападател е ранен в дясната ръка. Трябва ми помощта ти. След ново мълчание Севгун попита:
— И каква помощ мислиш, че мога да ти окажа от петнадесет хиляди километра?
— Искам десет души казаци, Султан… Пред Кюстендил, минимум с три коли. Аз ще следвам крайслера с БМВ 2000 М с регистрация С4304 СН.
Този път Севгун мълча дълго.
— Добре, Козел. Запиши номера на спейсфона. Засадата ще бъде на десет километра от града. Когато крайслерът е на петнадесет от целта, вдигни момчетата под тревога.
Проданов спря да пие и хвърли в боянската река последната си кутия цигари. Имаше повече от символика в този жест, имаше дива ненавист. Никога повече нямаше да употребява приспивателни, да свали излишните килограми, да стегне мускулатурата с жестоки изтезания във фитнес залата. Той преследваше Козела дълги години — беше представител на закона и основното му задължение беше да преследва престъпниците. Вършеше го акуратно, съвестно, понякога дори с увлечение, но сега отиваше за главата на личния си враг, на човека, превърнал живота му в пустиня.
Генерал Продан Проданов легна и затвори очи. Опита да мисли за детството — имаше хубаво, весело и любвеобилно семейство и когато се сетеше за тях, сърцето му преливаше от любов. Тази нощ обаче образите на баща, майка, баба, дядо бягаха от съзнанието му, колкото и да се мъчеше да извика духовете им. Козела! Проданов лежа по гръб два часа. Умираше за цигара… нямаше. Пиеше му се — беше излял в умивалника целия наличен алкохол.
Проданов стана, натъпка се с хексадорм и легна отново… Сутринта, на път за министерството, първата му работа беше да си купи цигари. Шофьорът щеше да има грижата да възстанови алкохола във вилата.
Казаците на Севгун доказаха високата си класа. Нерон вълка беше казал: „Руснаците са си ебали майката. Като са гении, са Пушкин, Толстой, Достоевски, ако са войници — Кутузов, Суворов, Жуков, техничари — Туполев, Калашников, Стечкин, но ако са убийци, в сравнение с тях Сатаната е най-обикновен посерко!“
Беше четири и петнадесет сутринта, когато Козела даде позивната, че керванът пристига. В четири и двадесет и пет шосето грейна като слънце. Казаците атакуваха двете лимузини през прозорците, предварително избити с гранатомети. Когато Козела се опита да се намеси, срещна един автоматчик пред себе си и друг с фалос патрон зад гърба му. Наложи му се да остави оръжието си на земята и да вдигне ръце, така направиха и тримата ескадронисти, които водеше със себе си. Казаците избиха като бездомни кучета осемте араби от Хизбула, нахвърляха телата им върху предварително приготвената клада, заляха ги с напалм и ги запалиха. Лумна огън и след петнайсет минути от воините на Аллаха не беше останал и помен.