— Командир — каза един от маскираните казаци, но видимо водач на останалите. — Заповядано ми е да ви предам крайслера и да откарам мерцедеса. Има ли разминаване в нашите инструкции?
— Не, атаман — умишлено ласкаейки, каза Козела. възхитен съм от бързината ви. Султан Севгун ще бъде известен за смелостта и уменията ви.
— Благодаря, командир. Време е да се разделяме. За нас беше удоволствие да работим с вас.
Казаците се хвърлиха по колите и изчезнаха точно толкова бързо, както се и появиха.
„Прав си, Нероне, — мислеше Козела, докато маневрираше с крайслера, за да го подкара по обратния път. Руснаците наистина са си ебали майката!“
— Генерал Проданов, Манук съм…
— Кажи, Манчо — кожата му настръхна. Майор Киркоров никога не го търсеше без неотложна причина.
— Ние търсим Козела в балканските проходи, но на шосето между Кюстендил и Конево са открили стъкла от титан, бронирани като за държавни глави и клада, активизирана с напалм… Спецовете твърдят, че са отделили човешка прах.
— Кога е станало това? — глухо попита генералът.
— Тази нощ… няма следа от изпълнителите.
— От какви автомобили са стъклените парчета?
— Мерцедес и крайслер. Пътували са в обратния ред.
— Министърът предупреден ли е?
— Не, господин генерал. Реших, че вие бихте искали да му съобщите тази новина.
Митингът се провали. Ораторите говореха скучно, банално, вяло… На площада имаше не повече от хиляда старци, мъкнещи отегчените си внучета за ръка.
— Лошо — каза Пентхауз. — Прав си, Евтимов. Губим пропагандната война.
— Не е само това, Пентхауз — отговори съратникът му. — Току-що обявиха, че войната с Югославия е свършила. На хората не им е до нас днес, 10 юни.
— Честито, Аркан! След нервен смях войводата попита:
— Какво, по дяволите, ми честитиш, Козел?
— Войната свърши. Току-що го чух по радиото.
— Не бъди наивник, генерал. Воюват Сърбия и НАТО. Как си представяш, че президентът Милошевич и оня даскал по физика Хавиер Солана ще седнат един до друг и ще подпишат мирен договор? Може би ще си стиснат ръцете, като се разменят документите… или да се целунат в устата като Брежнев и Картър?
Козела се разсмя искрено.
— Ако го искат медиите, защо не, Аркан.
— Никой не го иска, колега. Къде е скрита колата?
— При мен. Ще ти я предам, когато искаш и където кажеш.
Аркан размени няколко думи с обкръжението си, после отново грабна слушалката.
— Утре ще пратя хора да я вземат… Казаха ми, че стъклата са разбити?
— До утре ще бъдат в ред. Чакам сигнал.
След кратка пауза Аркан продължи:
— Слушай ме внимателно, брат. Нищо не се е променило. Ислямът е в настъпление. Бандитите от АОК ще си свият ушите за десетина дни и отново ще се хванат за оръжието. Присъдата над Осама бин Ладен е в сила. Пътят на коприната остава под твой контрол… дори ако се наложи да ползваш чужд труд… Ясно ли е?
— Напълно, Аркан. Веднъж получил думата ми, ти имаш и живота ми… Но, брат ми, аз имам въпрос към тебе. Ти ми обеща…
— Имаш ли официален костюм, Козел?
„Що за идиотски въпрос?“ — помисли Козела, но все паак се съвзе и отговори:
— Защо, войводо…
Аркан го прекъсна отново.
— Ако нямаш, купи си. Тази вечер Фомич ще доведе Габриела в „Шератон“. В осем довечера бъди в ресторанта… И чакай знак от моите хора.
После телефонът заглъхна.
След тридесет секунди Аркан се обади отново:
— Козел, забравих да те предупредя, Тефик е тръгнал срещу тебе.
Осма глава
Хашим Тачи — Змията, Сюлейман Селим — Султана, водачите на АОК, пиеха кафе с турския аристократ Тефик Андериман бей, потомък на цял поменик велики везири, управлявали в сянка Османската империя, векове наред, от прословутата битка на Косово поле, до деня, в който кемал Ататюрк обяви светската си република.
— Войната едва започва, Тефик. НАТО е готов да предостави автономия на Косово, но ние се бием за независимост и никакъв друг изход не ни задоволява.
— Какво ще стане с бежанците, Хашим? Не е ли по-добре да ги държите далеч от огъня?
— Разбира се — кимна Сюлейман Селим. — Ще се върнат само годните да носят оръжие. Идва ред на Македония. Един ден ще присъединим Косово и Западна Македония към майка Албания.
— Велика цел — замислено каза Тефик, — но трудно осъществима. НАТО е свръх-сила.
— Но нямат велика цел, както ти любезно нарече борбата ни, Тефик — обади се Тачи. — Аллах ни посочи пътя. Смисълът на нашия живот е да го извървим.
Мълчаха дълго, пиеха кафе и чакаха мига, когато ислямското им възпитание ще позволи да минат на деловата част от разговора.
— Ще задам няколко въпроса, Тефик бей! — остро каза Тачи. — Ще очаквам бързи отговори.
— Слушам, синко. — Тефик беше два пъти по-възрастен от албанеца, беше загубил всичко ценно в живота си, а и да не беше, малко неща можеха да го уплашат и нито едно да го унижи. Той беше Андериман и никога не го забравяше.
— Ти познаваш лично принц Осама бин Ладен, нали?
— Да, Хашим. От дълги години.
— И той те натовари да разчистиш Пътя на коприната?
— Така е. Аз контролирам отсечката от Черно и Мраморно море до Адриатика.
— Знаеш ли, че трябваше да получим една кола?
— Да, Хашим. Крайслер игъл с шестстотин килограма злато, излято в капаците. Колата е при Аркан.
— Кой допусна този провал, Тефик бей? — в гласа на младока, командир на АОК, се промъкнаха агресивни нотки.
— Внимавай как говориш с мен, Змия — кротко каза беят. — По-добре мисли как да измъкнем крайслера от сърбите.
— Посмъртно — обади се Сюлейман Селим. — Златото е свалено, колата хвърлена в някое гробище. Славата ти на голям воин, Тефик бей, не ти разрешава да ни даваш детински съвети.
— Ти дай по-добър, младок… Златото е загубено. Край! Нищо не може да се направи. Ще чакаме друга инжекция, но трябва да гарантираме свободната „проходимост“ на Пътя. Един супер-килър държи под контрол моята отсечка. От изток го подкрепят казаците на Севгун, на запад „тигрите“на Аркан.
Тефик подхвърли едно тесте снимки на Козела пред албанците.
— Намерете начин да отстраните това християнско куче. Иначе притокът на пари, оръжие и дрога ще отива у сърбите!
Тефик стана бавно, загаси цигарата си, каза „Аллах Акбар“, не дочака отговор и излезе. Шофьорът го чакаше пред ролсройса, отвори му вратата, изчака го да влезе и потегли към Дурус, главното пристанище на Албания. Беше време да потърси своя стар приятел Козела в бърлогата му.