— Какво ще стане с бежанците, Хашим? Не е ли по-добре да ги държите далеч от огъня?
— Разбира се — кимна Сюлейман Селим. — Ще се върнат само годните да носят оръжие. Идва ред на Македония. Един ден ще присъединим Косово и Западна Македония към майка Албания.
— Велика цел — замислено каза Тефик, — но трудно осъществима. НАТО е свръх-сила.
— Но нямат велика цел, както ти любезно нарече борбата ни, Тефик — обади се Тачи. — Аллах ни посочи пътя. Смисълът на нашия живот е да го извървим.
Мълчаха дълго, пиеха кафе и чакаха мига, когато ислямското им възпитание ще позволи да минат на деловата част от разговора.
— Ще задам няколко въпроса, Тефик бей! — остро каза Тачи. — Ще очаквам бързи отговори.
— Слушам, синко. — Тефик беше два пъти по-възрастен от албанеца, беше загубил всичко ценно в живота си, а и да не беше, малко неща можеха да го уплашат и нито едно да го унижи. Той беше Андериман и никога не го забравяше.
— Ти познаваш лично принц Осама бин Ладен, нали?
— Да, Хашим. От дълги години.
— И той те натовари да разчистиш Пътя на коприната?
— Така е. Аз контролирам отсечката от Черно и Мраморно море до Адриатика.
— Знаеш ли, че трябваше да получим една кола?
— Да, Хашим. Крайслер игъл с шестстотин килограма злато, излято в капаците. Колата е при Аркан.
— Кой допусна този провал, Тефик бей? — в гласа на младока, командир на АОК, се промъкнаха агресивни нотки.
— Внимавай как говориш с мен, Змия — кротко каза беят. — По-добре мисли как да измъкнем крайслера от сърбите.
— Посмъртно — обади се Сюлейман Селим. — Златото е свалено, колата хвърлена в някое гробище. Славата ти на голям воин, Тефик бей, не ти разрешава да ни даваш детински съвети.
— Ти дай по-добър, младок… Златото е загубено. Край! Нищо не може да се направи. Ще чакаме друга инжекция, но трябва да гарантираме свободната „проходимост“ на Пътя. Един супер-килър държи под контрол моята отсечка. От изток го подкрепят казаците на Севгун, на запад „тигрите“на Аркан.
Тефик подхвърли едно тесте снимки на Козела пред албанците.
— Намерете начин да отстраните това християнско куче. Иначе притокът на пари, оръжие и дрога ще отива у сърбите!
Тефик стана бавно, загаси цигарата си, каза „Аллах Акбар“, не дочака отговор и излезе. Шофьорът го чакаше пред ролсройса, отвори му вратата, изчака го да влезе и потегли към Дурус, главното пристанище на Албания. Беше време да потърси своя стар приятел Козела в бърлогата му.
Лежаха по гръб голи и уморени. Бяха се любили целия ден, а наближаваше осемнадесет часа.
— Отивам да се изкъпя — каза Козела. — След един час имам среща със Севгун.
Габи се протегна лениво, обърна му гръб и затвори очи.
— Ще те събудя с нещо друго — изсмя се пресилено Козела и отиде в банята.
Срещата му беше в „Шератон“ — на вълка в устата, но трябваше да отиде.
— Търсиш ли Козела, Продане? — попита министърът на вътрешните работи.
— Денонощно.
— Къде?
— Навсякъде. Проверяваме всяка съмнителна регистрация, всеки чужденец, който отговаря на описанието му. Козела е нагъл тип, може да отседне в някой петзвезден хотел и да шофира в центъра на София, без да му мигне окото.
— Защо си толкова сигурен, че е в София?
— Никога не съм твърдял подобно нещо, шефе. Това, в което съм сигурен обаче е , че е между капитан Андреево и Калотина.
— Пътя на коприната?
— Да. — кимна Проданов, — а той минава и през София.
— Войната свърши, Проди, а това значи, че и значението на този път намалява до незначително.
Проданов стана и тръгна из кабинета на шефа си.
— Никаква война не е свършила, Богомиле. Свършиха бомбандировките, но войната едва започва, а такива войни, както знаем от историята, никога не свършват.
— Какви войни?
— Религиозните. Справка: Ирландия. Там се бият от шестстотин години.
— Албанците започнаха да се разоръжават.
— На бюрото ти е справката на разузнаването. Албанците предават стари и негодни автомати, а в Албания трупат чудовищни количества най-модерно оръжие, което влиза там или през Адриатика, или по пътя на коприната. Сърбите правят същото, само че тях ги снабдяват руснаците зад гърба на НАТО. Човек не си купува оръжие, за да се бръсне с него.
Бонев поклати глава мълчаливо.
— И ти твърдиш, че Козела пее в сръбско-руския хор?
— Да. И един ден ще го докажа. Той е връзката между Аркан и Севгун. Готов съм да си заложа главата!
Бонев взе един лист от бюрото си и му го подаде.
— Севгун е в „Шератон“, колега. Ти първи трябваше да узнаеш тази вест.
Проданов грабна досието и хукна към вратата.