Козела, хитър и подозрителен като стара лисица, тръгна към хотела с широки концентрични кръгове около него, като постепенно щеше да ги стеснява, докато се увери, че е безопасно да прекрачи прага му. Не му трябваше много време, за да открие капана на Проданов.
— Султане — Каза той по мобилния телефон, пътувайки в обратна посока. — вместо мен на среща с теб ще се яви един генерал от службите. Блокирал е половин София. Ще ти се обадя веднага, щом се убедя, че завесата е вдигната.
— Добре дошъл, генерал Проданов — Севгун стана усмихнат, безупречно елегантен и по дворянски учтив. — Очаквах ви.
— Вие… мен — заекна Проданов. — Що за глупост.
— Не е глупост, генерале. Току-що Козела ме извести, че идвате при мен. Поръчах водка, шампанско и черен хайвер. Вие сте мой гост, седнете, моля.
Проданов се отпусна тежко на посочения стол.
— Въоръжен ли сте, господин Севгун?
— Не, разбира се — със сияйна усмивка отговори казакът. — Аз съм бизнесмен, а не някакъв си чикагски бандит.
— А охраната ви?
— Парите се пазят по цял свят, генерале, а аз съм с много пари.
— Козела — Проданов въздъхна тежко. — И къде е сега вашият приятел?
— Първо, това само той може да знае и второ, аз нямам приятели. Само бизнес-партньори. Една водка? Проданов кимна утвърдително.
— Имам няколко въпроса към вас, атамане на Краснодар…
— Султан… Султан на Краснодар, генерале. Атаман е шефът на охраната ми.
— Извинявайте, не съм запознат с казашката йерархия. Със сигурност знам обаче, че бяхте близък приятел на един от най-големите ни гангстери Борис Китов или Бъстър Китън, партньор на Козела.
Севгун се усмихна подкупващо.
— Знам, че знаете, генерал Проданов. С Борис се запознах в Америка на един шах турнир. Когато разбрахме, че и двамата сме славяни и православни християни се сприятелихме. Гостувал ми е в Русия, аз съм идвал няколко пъти в София, но нито аз съм се интересувал от бизнеса му, нито той се е опитвал да наднича в моя. Прав сте и за Козела. При едно от предишните ми посещения Борис ме запозна с него. Представи ми го като генерал от тайните служби. Стори ми се корав и смел мъж.
— И не знаехте, че това са най-страшните килъри на България?
— Не, но и да знаех нямаше да ви кажа. Това не е моя работа. Наздраве! Пиха мълчаливо.
— Нали знаете, султане, че прекрачвайки границата на България, вие сте длъжни да спазвате всички закони на страната.
— Разбира се, генерал. В Рим по римски. Където и да отида, старая се да бъда изряден гост. Проданов се усмихна криво.
— Знаете ли, че мога да ви подведа под отговорност за укривателство на опасен престъпник.
Севгун се изсмя в лицето му. Излъчваше и ирония, и презрение, а като че ли беше почнал да се забавлява. „Ще ти скъсам мужишкия гъз!“ — помисли вбесеният Проданов, когато чу да казва:
— Не ставайте смешен, генерале. Къде съм укрил страховития ви килър? В спейсфона си. Козела ми се обади и поиска среща. Поканих го тук. Обади се втори път да се извини. В края на краищата полицията по цял свят има предимство. Това е. Ако смятате, че съм нарушил законите ви, можете още сега да ми сложите белезниците. Обещавам да кажа на охраната си да не се намесва.
Проданов отпи голяма глътка водка и се възпротиви, когато казакът доля чашата му.
— Опитайте черния хайвер, генерале. Истинска каспийска стока.
Проданов не се възползва от поканата, запали цигара и се приготви да привърши разговора.
— Ще ми съдействате ли да намеря Козела?
— Не.
— Това последната ви дума ли е, султане?
— Да. Истинският казак е свободен човек, а свободните хора в целия свят презират полицията. — Много любезно от ваша страна. Севгун възвърна любезната си усмивка.
— Това беше предизвикан отговор, уважаеми господин генерал.
Проданов се надвеси над масата.
— Слушай ме внимателно, руснако. Нашите бандити са ми предостатъчни, за да толерирам гастрольори като теб. Гледай да не сгазиш лука, че тогава и Червената армия няма да ти помогне.
Проданов загаси фаса, изля водката в гърлото си, хвърли десет хиляди лева на масата и следван от охраната си, напусна „Шератон“.
Играта на стражари и апаши обикновено започваше инцидентно, но никога не свършваше. Опасна игра, но възбуждаща. Козела и Севгун се срещнаха в градинката срещу Министерството на вътрешните работи. Кой би предположил, че ще кроят пъклените си планове, загледани във все още осветения кабинет на генерал Продан Проданов. Беше два и половина часа през нощта на 24 юни. Студен и дъждовен месец, но и да беше горещ и сух нямаше да бъде по-безопасен.
Севгун извади кожена кесия от вътрешния джоб на сакото си и му я подаде.