— По-сериозното тълкование ме кара да мисля, че има мълчалив съюз между християнство и евреи срещу ислямския фундаментализъм.
Проданов зейна глупаво. Това младо копеле не случайно си беше спечелило славата на умник.
— Откровено казано, Агаин, не бях се сетил за подобен анализ… и за друго не се сещам обаче. Дори да си прав, това с какво улеснява битката ни с Козела?
— Хизбула — спокойно отговори капитанът.
— Добро утро, господин генерал.
— Добро утро, господин Алкалай. Отдавна не съм чувал гласа ви.
Евреинът се изсмя в спейсфона.
— Никога не безпокоя приятелите си без нужда, Козел.
— Благодаря, Морис Абрамович… С какво мога да ви бъда от полза.
— Този път май ще ти се наложи аз да ти помагам. Следиш ли политическите събития? Козела се замисли.
— Повърхностно. Основно балканските. Интересен въпрос, Морис Абрамович.
— Аз съм евреин, Козел. Бащиното име при нас не е задължително, особено между двама мъже, които за малко щяха да станат роднини.
Образът на Оливия избухна в главата му… миг, два и потъна в праха на забравата,
— Съдба, Морис.
— Така е, приятелю. Бог дал, Бог взел. Хора с нашата професия трябва винаги да са готови да се разделят с най-близките си. Прав си, намеси ли се съдбата ние сабарите сме безсилни.
— Кои?
— Сабари, особени евреи. Дълго е за обяснение. Слушай ме внимателно, Козел. В Израел се сменят правителствата. Двама стари бойни другари и герои от бойните разменят местата си. Ехуд Барак заменя Бенямин Нетаняху и докато тази процедура трае, ще бъде златно време за боклуците от Хизбула. Имам сигурни сведения, че освен инцидента с крайслера, предстои да се опитат трайно да овладеят Пътя на коприната. В момента в София има повече от сто бойци на Аллаха, всъщност камикадзета. Едната им цел е Пътят, другата главата ти. Пази се, Козел. Не допускай арабин на метър до себе си.
Агаин отиде сам на срещата с Хизбула, маскиран като за официална вечеря в бизнес-клуба в Бояна. Закъсня умишлено. Влезе, безупречно елегантен в тъмносин костюм и аленочервена връзка. Огледа разсеяно заведението, откри масата, приближи бавно с ръце в джобовете и цигара в ъгъла на устата, не се извини за закъснението си и седна без покана.
— Знаете ли кой съм? — попита той с приличен английски, който получават почти всички възпитаници на английските гимназии.
— Имаме известна представа — каза един от тях. Ако не бяха отрупани със злато, с еднотипните си черни костюми и черни вратовръзки, човек би помислил, че е сред църковен хор.
— Аз съм капитан Агаин от специалните служби на България. Въоръжени ли сте?
— Не, в името на Аллаха. Тук сме на делова среща. Оръжие носим единствено на бойното поле.
— С Израел ли воювате?
— Да, капитане — продължи да отговаря същият арабин, който изглежда беше шеф на останалите четирима и по всяка вероятност упълномощен да води преговорите. — Ние водим освободителна война със семитските окупатори.
— Тогава защо се опитвате да овладеете Пътя на коприната? — въпросът изплющя като шамар. Арабите биха предпочели да им изтръгнат ноктите, отколкото да признаят интересите си към прословутия „Път“. Агаин им помогна: — Или поне да отстраните евреите от трасето?
— Евреи — изключително изненадан изглеждаше водачът на групата. — Какво общо имат евреите с Балканите?
— В момента те владеят Пътя на коприната — Кротко каза Агаин.
— Не може да бъде…
— Може — прекъсна го капитанът. — Чувал ли си нещо за Морис Алкалай?
— Московският сабри?
— Същият, шейх. Ти си шейх, нали? Всички араби май са шейхове?
— Да, господин капитан, казвам се шейх Абу Шанкар от робска Палестина.
— Тогава слушайте ме внимателно, ваше превъзходителство. В нашите компютри присъстват всичките стотина бойци на Хизбула, които се намират на територията на страната. Никакви проблеми не бихме имали да ви хвърлим в ръцете на МОСАД. Нетаняху ще бъде възхитен, а да не говорим за приемникът му Ехуд Барак. Цял свят знае слабата му на арабоизстребител. Затова ви предупреждавам — никакви акции в страната заради Пътя на коприната! Една въоръжена крачка извън трасето и с вас е свършено.
— Това значи ли, че можем да използваме Пътя?
— Да — Агаин бръкна във вътрешния си джоб, извади бял плик и го подхвърли на шейха. — вътре има снимка на основния ви враг по трасето и дясната ръка на московския сабри. Българин, бивш генерал, супер профи и най-добрият снайперист у нас. Прякорът му е Козел. Убийте го, заловете го жив, сварете го на супа — ваша работа какво ще го правите, но трябва да го отстраните,ако не искате да застанете лице в лице с убийците на МОСАД.