— Знам, Козел. Сега по Цариградското шосе или по Пътя на коприната, както го наричаме ние ще настане адска бъркотия. Ще се възползваме от задръстванията, за да ударя Хизбула. Казаците на Севгун са акостирали край Бургас и потеглят на запад. От теб се иска да откриеш Тефик и бърлогата на арабските шейхове. Ще се справиш ли?
— Ще трябва да се справя.
— Радвам се, че се разбираме от половин дума, Козел. Чакам да се обадиш.
Козела загаси телевизора и пи до разсъмване. Легна пиян и грохнал, без да открие начин да се добере до Тефик и шейховете.
Габи спеше, когато Козела се върна от Сърбия. Реши да не я буди, но момичето го усети, скочи от леглото и рухна на пода. Козела я вдигна внимателно. Играеше в ръцете му, като парцалена кукла.
— Къде си… идиот такъв — изфъфли тя и картината му се разясни веднага. Погледна на нощната масичка. Беше се натъпкала с хексадорм.
— Тук съм, Габи. При теб съм, скъпа. Няма да те оставям повече… а сега искам да спиш, момиче. Аз ще бдя над съня ти.
Габи се сгуши във възглавницата и мигновено заспа.
Козела отиде в хола, наля си водка и включи телевизора. Беше посред нощ, но все на някоя от кабелните канали щеше да открие нещо, което да залъже окото му, докато му се отпуснат нервите и му се доспи. Иззвъня мобифонът. Беше Аркан.
— Пуснали сте турския аскер през България — остро каза той.
— Не аз.
Десета глава
На връх Петровден хвръкнаха десет арабски глави. Избиха ги „тигрите“ на Аркан и казаците на Севгун, но касапницата беше приписана на Козела. МВР направи всичко, което беше по силите му, за да укрие този „геноцид“ от вестникарите и до голяма степен успя. Носеха се слухове, но със сигурност от новината нищо не се промъкна в пресата. Жертвите бяха паднали между Харманли и Пазарджик и тъкмо полицията се готвеше да обяви отбой, когато взрив, закрепен под масата на едно заведение във Вакарел, разкъса на парчета още четирима бойци на Хизбула.
— И това ли е работа на Козела, идиоти такива! -изкрещя министърът. — Той да не е дух, та да се явява навсякъде. Хващайте се на работа, че ще хвърчат пагони. Какво да кажа на Мавъра? Козела беше едновременно в Харманли, на мотел „Избора на Белоногата“, в Пазарджик и Вакарел? Това ли да му кажа? Нали веднага ще повика за мен линейка на психиатрията и ще бъде напълно прав.
Министърът скочи гневно, тръшна вратата и напусна заседателната зала.
След кратко мълчание го последва и Проданов.
— Агаин, ела с мен! — после, затваряйки вратата на кабинета, попита — Имаш ли обяснение за тази вартоломеева нощ?
— Разбира се, шефе — бодро, без сянка на притеснение, каза капитанът. — войната се води на целия полуостров. Сърби и албанци се колят като зелки зад гърба на KFOR. Невъзможно е битката да не се прехвърли върху най-важната артерия — Пътя на коприната.
Проданов кимна разбиращо.
— Да приемем, че от едната страна е ислямският фундаментализъм, тогава кой воюва срещу него? Сърбите?
— Сърби, руснаци и нашият приятел Козела.
— Козела, Козела, Козела… — Проданов ходеше из кабинета си, като циклофреник в криза.
— И това лайно е повикало килъри от чужбина…
— Естествено. Такава операция не може да бъде извършена от Козела и шепата убийци, останали от „Ескадрона на смъртта“. Севгун от Русия и Аркан от Сърбия са изпратили най-добрите си хора. По-лошо е, че при масовите проверки ни един от тях не влезе в мрежата.
— Къде е Тефик?
— Дълбоко потапяне. След като Турция осъди на смърт Йоджалан — и кюрдите точат зъби да му прегризат гърлото. А както знаеш, по-добре от мен, у нас ги
има предостатъчно.
Проданов отиде до прозореца и се взира дълго в шумния поток по улица „6-ти септември“.
— И какво ще правим сега? Агаин застана до него.
— Ще търсим тигрите на Аркан и казаците на Севгун чрез плътна блокада… Уверявам те, сложил съм троен кордон по Пътя на коприната… трябва да са кенгуру, за да я прескочат. А Козела… дано проработи капана с онова момиче… Габриела.
Иззвъня служебният телефон. Проданов го вдигна, побеля като платно и почти падна в стола си. Когато затвори, мълча дълго преди да каже:
— в Княжево е нападната резиденцията на Хизбула. Избити са и петимата шейхове, които ги представляваха в България. Атентаторът е бил сам.
Агаин седна срещу съсипания си началник и като че ли на себе си каза:
— Виж, това със сигурност е Козела!
А какво беше станало всъщност?
Козелът знаеше как ще действат сръбският войвода и казашкият султан. Маскирани, като ловци, казаци и „тигри“, щяха да ударят целите си. През нощта да прескочат с делта-планери кордоните на полицията, да прехвърлят планината, да се съберат на летището в Твърдица и да чакат руски транспортен самолет. На тяхно място щяха да влязат други командоси за следващите си акции срещу исляма.