По-важно, а и много по-лошо беше, че той не намираше начин, нито дори идея, как да ликвидира Тефик и шейховете. Накрая в отчаянието се принуди да набере един телефонен номер.
— Знаеш ли кой се обажда? — попита той, след като чу глас в другия край на линията.
След кратко мълчание, позованият каза тихо:
— Ти си луд!
— Може и да си прав. Нямам избор. Трябва да говоря с теб.
— Имаш ли представа колко юнаци мечтаят да се срещнат със звездата на подземния свят?
— Мога да си представя — Козела се изсмя дрезгаво. сигурен ли си, че линията е чиста?
— Не, разбира се. На мое място би ли бил?
— Не. Дай ми номер и час. Ще бъда точен. След известна пауза позованият попита:
— Помниш ли кода на ескадрона?
— Да.
— Тогава пиши на 17940771, ще чакам точно в единадесет часа.
В момента беше тринадесет, а това значеше, че бившият му колега и подчинен ще чака след пет часа, по средно пекинско време, на кодирания телефон.
Новините бяха добри и лоши. Проданов разпространяваше снимката на Габриела и снабдяваше всички ченгета с нея. „Стар трик, аз бих го използвал отдавна!“ Тефик беше потънал в земята, но шейховете, като истински източни князе, дембелстваха в бившата източна резиденция на ЦК на БКП в Княжево.
— Седемнадесет жертви за три дни, Продане, и нито един заловен. Давам ти един месец да се справиш с тази чума Козела. След този срок ще ти поискам оставката.
— Оставката ми е в джоба, шефе — Проданов му показа бял лист. — Подписана е. Искаш ли я?
— Не още. Искам Козела.
— Не е само в Козела проблема, Богомиле. Води се война между православното християнство и ислямът, друг въпрос е, че никой не го признава. Ония тъпаци Клинтън и Блеър застанаха на страната на рязаните и за столетие напред развалиха рахата.
— Преувеличаваш!
— Нищо подобно! Вие в Министерския съвет може да плямпате както си искате, но ние сме ченгета и нашият език е друг. Приготви се за истински урожай от трупове. За щастие все още не български.
Бонев остави лулата и стана.
— Колега, не можеш да ми говориш така. Знам, че не те е страх от уволнение и аз никога не съм мислил да те хвърлям на кучетата. Кълна ти се! Друга работа е в яда си какво казвам. Сега обаче искам от теб, като приятел да ми кажеш какъв е нашият избор. Ясно и точно!
Проданов закопча сакото си, стана от стола и каза:
— Трябва да направим нашия избор, господин министър. Ние, ако не ме лъже паметта, сме православни християни. Другото го оставям на вашата компетентна преценка.
Министърът го гледа дълго време в очите.
— Това не значи ли, че ще пеем в един хор с Козела?
— Да — каза Проданов. — Козела е православен християнин и ще пее в хора, но е мой личен враг и когато го убия, ще донеса в твоя кабинет личното си оръжие и ще сложа ръцете на гъза си.
— Габи, вторият мъж на жена ми, другояче казано, пастрокът на покойните ми момчета, е висше ченге. Знаеш ли?
— Да.. . Чувала съм го от тях.
— Той, генерал Проданов, е разпространил твоя снимка и чрез нея смята да се добере до мен. Аз не мога да те държа в този апартамент като затворничка вечно. Ти дори не можеш да идеш до майка си и да се върнеш обратно тук. Предлагам ти да те скрия или при Аркан в Белград, или при Севгун в Краснодар. Имаш честната ми дума на убиец, че в мига, когато си свърша работата, ще дойда при теб.
Габи стана от леглото, оправи пеньоара си, запали цигара, наля две водки, за Козела голяма, и тихо почти нечувано каза:
— Аз съм с теб… Ще остана в този затвор колкото трябва. Но ако ме изпъдиш, няма да ме видиш повече!
Козела седна до нея и я прегърна.
— Не те гоня, Габи, скъпа. Чудя се как да спася теб и себе си… После ще му мислим.
Габи взе брадата му в ръце и я обърна към себе си.
— Искам да ти задам един-единствен въпрос. След отговора ти ще знам какво да правя. Вярваш ли , че едно бивше курве може да се влюби истински, до смърт?
Козела не отговори. Потърси устните й и ги намери.
Принц Осама приближи към очите си инфрачервения бинокъл за нощно виждане и ясно различи мощната италианска „Риба“, която пореше вълните в залива на Сидра. Тефик идваше водачът на ислямския фундаменталистки ъндърграунд се обърна и влезе в ролсройса си, паркиран до самия кей. Многолюдната му охрана с автомати в ръце чакаше в четири джипа, заобиколили отвсякъде лимузината.