— В това можеш да не се съмняваш. Извади си члена да ти направя фелацио.
— Свърши тази дребна услуга, кучко!
Когато актът свърши, Диана каза:
— Ти си рязан. Защо лъжеш, че не си арабин.
— Турчин съм.
— Това не е ли едно и също.
— О, курвенско невежество — примрял от удоволствие, изръмжа той, — за турчина няма по-голяма обида.
— Можеше и да си по-любезен — Каза Диана, преди да
отиде в банята.
Тефик се съблече и остана на палубата. Плаваха в миролюбивите ласкави води на Мраморно море и още две денонощия можеше да се радва на разврат и спокойствие. После обаче започваха смъртоносните му проблеми. Колата беше волво 9000,черна тежка лимузина, каквато обикновено бандитите избягваха, за да не предизвиква любопитни погледи. Всъщност кой може да даде такива гаранции. Двойка богати италианци се връщаха по суша от курорт на турския черноморски бряг. И логично, и невинно.
Диана излезе от банята и легна в шезлонга.
— Колко ли чикии са избили моряците, като те гледат да им се мотаеш по гола путка.
— Тяхна работа — с безразличие отговори тя. — Ти нали получи своето.
— Искам още. . . Искам да те еба.
Диана се смъкна от стола и легна до него на дюшека от брезент.
— Някакви екстри?
— Не — каза Тефик и й вдигна краката. Покъсно под душа Диана каза:
— Изключителен мъж си, турчино. Отдавна не ми се беше случвало да получавам четири оргазъма в един акт. Но Тефик вече мислеше за друго.
— Колко долара получи за тази. . . да я наречем екскурзия?
— Трябва ли да ти кажа истината?
— Да. Искам точната сума.
— Двайсет хиляди — неохотно отговори италианката.
— Аз ще ти дам още двайсет, ако ми свършиш една работа. Облечи се и ела да поговорим сериозно.
Истинското име на Диана Браза беше Диана Гаспари от Милано. Фамилията й от десетилетия беше в постоянен конфликт с полицията. Двама от братята на баща й лежаха като доказани мафиоти в един от затворите в южна Италия, третият, най-младият, по слухове и подмятания минаваше за един от най-добрите наемни килъри в Америка. Говореха, че именно той, чичо й Алдо, урежда висящите сметки между Коза Ностра или Синдиката, както предпазливо наричаха мафията и Колумбийските нарко-картели в Кали и Меделин. Майка й Роза или мадам Милано, както беше известна, ръководеше повечето от елитните проститутки на Ломбардия и познаваше поименно почти всички карабинерски офицери от Триест до Домодосола. На Диана не й се налагаше да си вади хляба, но обичаше секса и парите, понеже Бог я беше надарил и със сексапил и с красота — доброволно стана скъпо-платена куртизанка за миланската финансова аристокрация. Беше родена развратница, а бремето и мъжете я развратиха до мозъка на костите й. Пред очите й бяха убили трима души и никога в живота си не се беше чувствала по-възбудена — нито беше получавала по-обилен оргазъм. Не оргазъм, това си беше живо избухване.
— Какво трябва да направя — попита Диана. Облечен в ленен блейзър, с цигара в устата, Тефик гледаше разсеяно Принцовите острови.
— Да застреляш един мъж — каза той, без да се обръща.
— За двайсет хиляди долара? — възкликна Диана. — Сицилианските селяндури взимат повече за мокра поръчка.
— И свършват в цимента на някоя новострояща се сграда… А ти ще живееш.
— Каква ми е гаранцията?
— Харесваш ми — Тефик хвърли фаса в морето и се обърна. — Аз съм ти гаранцията.
— Не дрънкай глупости. Много добре знаеш, че съм проститутка.
— А, аз гангстер. Чувала ли си за по-съвършена комбинация.
Диана се замисли. Красивото й лице сега изглеждаше съсредоточено и дори умно.
— Какво точно трябва да направя? — все пак каза тя.
Тефик седна.
— Няма да се пазаря с теб, Диана. Щом един сицилиански килър получава двайсет хиляди, една миланска проститутка заслужава поне петдесет. Имаш ги. Това задоволява ли те?
— Кого и как трябва да убия? Имай предвид, че никога не съм държала пистолет в ръцете си.
— Няма проблем. Ще те науча. След малко почваме тренировките. За петдесет хиляди долара трябва да застреляш един много, много опасен мъж. Българин. Не са кой знае колко бандитите по света, които могат да се мерят с него.
— Къде и как трябва да го убия?
— В гръб… Някъде по пътя на коприната… Където успея да го примамя.
— Козел, имаш удоволствието да говориш с полковник Хакел.
— Fuck уоur blооdу ass — изкрещя Козела. — Нали така се изразявате вие, истинските американци?
— Спокойно, Козел. Отново сме в един отбор. Вече не търсим парите на твоите момчета.
— Чий хуй търсите вие, бащите на демокрацията?
— Осама бин Ладен.