След дълъг скандал, псувни и заплахи за уволнения, в края на краищата президентът, премиерът, министрите и шефовете на силовите ведомства му дадоха 10 дневен срок да се справи със задачата си и да отстрани хакерите.
— Десет дни, Проди! На единайсетия ще ти скъсам гъза — каза министър Бонев.
— Ако не търся Козела, още сега ще се нагъзя — Каза вбесеният Проданов, хвърли сгънат бял лист на бюрото му и тръгна към вратата.
— Какво е това? — застигна го гласът на Бонев.
— Оставката ми — изкрещя той и изхвръкна от кабинета. — Намери ми Агаин. Да се яви веднага! Чакам в кабинета си! — Каза той на секретарката на министъра, въпреки че нямаше никакво право. — Ако не дойде до десет минути, да започне да издава.
— Бинго, шефе — каза Агаин, ухилен до уши. — Намерих Козела!
Гърмяният заек Проданов го погледна като хлебарка на чаршаф.
— Така ли? Водиш ли го?
— Не, но…
— Заеби това но. Чувал съм го и преди. Сядай и докладвай.
Агаин извади папките си от лакираната си чанта, голяма колкото колет, и ги разположи пред себе си.
— От прослушването на ефира стигам до два извода. Първият, че предстои, ако не е започнала вече война между ислямския фундаментализъм и православието на нашата отсечка от Пътя на коприната. И вторият е, че основните играчи са вече тук и на позиции.
— А именно, Агаин? Не ми се слушат общи приказки.
— Едната линия е от принц Осама — Хисбула, начело с шейх Хасан, Тефик като главен координатор на трафика, та до АОК и Хашим Тачи.
— Това далеч надхвърля нашата отсечка от Пътя.
— Но е на Балканите. Щом те не се съобразяват с държавната ни граница, защо ние трябва да спазваме техните. Проданов кимна.
— Карай нататък.
— Другата, християнската, тръгва от Алкалай…
— Алкалай е евреин — прекъсна го генералът.
— Да, но той е най-големият враг на арабския свят и е напълно разумно един сабри да застане на страната на християните при такъв конфликт.
Генералът кимна отново.
— Логично. После?
— От Алкалай през Севгун юздите отиват в ръцете на Козела, а той препуска колесницата към двореца на Аркан. Това са основните бойци по Пътя.
— На чия страна ще бъде ЦРУ, момче. Никога не прави сметки без ония самонадеяни маниаци.
— Разбира се, че съм направил пълен анализ, шефе. Какво постигна НАТО в Югославия с умиротворителните си сили? Разби няколко моста, телевизията, летището в Панчево и уби не знам си колко невинни граждани. Какъв е резултатът — Милошевич е на власт и сега вместо сърби да почистват светинята си Косово от натрапници, се наблюдава точно обратният процес — шиптърите колят безмилостно цивилното сръбско население. KFOR не може публично да признае провала си в Югославия, не и войникът до мозъка на костите си генерал Майк Джексън, но тихомълком ще вземат сръбска страна и ще ударят балтията на радикалните шиптъри. Проданов се замисли.
— Добре де, така е. Не се бях замислил, но анализът ти е точен, дори бих го нарекъл прецизен и какво от това. Какво ни гарантира, че ЦРУ няма да избере големите пари на Осама?
— Руско-еврейските не са по-малки пари, шефе. Това първо, и второ — полковник Хакел е в София за среща с Козела.
Проданов стана и тръгна из кабинета си.
— С това трябваше да започнеш, младежо. Имаш картбланш да действаш с всички възможни и невъзможни средства… Искам да кажа, позволени и абсолютно забранени. Ясен ли съм?
— Напълно — каза Агаин, — но ще ми трябва още нещо. Ще трябва да притисна хакера… Както аз си знам.
— Пръсни му гъза, ако се налага, но действай, майоре, че изгоряхме.
— Аз съм капитан, господин генерал.
— От вчера си майор. Честито. А сега изчезвай!
Козела и Габи седяха в най-престижния софийски ресторант „Планет 008“ или другояче казано — в устата на вълка. Заведението беше полупразно, беше едва 19 часа и време да се появи хакерът. Както му мина тази мисъл през главата и полковникът от ЦРУ уверено влезе в салона, огледа се, без да върти глава, и тръгна към тяхната маса. Галантно целуна ръка на Габи и приветливо стисна неговата.
— Добре изглеждаш, хамелеон такъв. Ти май си от тази порода вълци, които се подмладяват от преследванията.
— Не очаквай контра-комплименти — сухо каза Козела. — Защо избра този ресторант?
— Защото има най-добрата кухня в София и не е по джоба на ченгетата. Пред госпожицата ли ще говорим?
— Да.
— Отлично. Аз съм гладен, жаден… Какво ще си поръчаме? Тази вечер сте мои гости.
— Тогава ти поръчай. Няма да те карам да ми опитваш храната.
Хакел се засмя весело и даде знак на половин дузина келнери, които стояха в очакване на почетно разстояние от масата. Продиктува им поръчката за след половин час, а веднага — водка „Абсолют“, черен хайвер с масло и препечени филийки. Когато останаха сами, Хакел каза, запазил доброто си настроение: