Втората част от признанията му беше направо ужасна. Лично той, майор Агаин, беше заповядал на хакера да проникне в защитния код на спътника „Агамемнон“ за да се добере до връзките на Козела с Аркан и Севгун, но поръчката и изпълнението на убийството на Д. Д. Кенеди беше тайна от първостепенно световно значение. „Кому да докладвам?“ — трескаво мислеше той, докато слушаше последните думи на Рости.
— Има нещо, което ми се стори глупаво, или поне не го разбирам. На 31 юли, в събота, започва мюсюлмано-християнска война по някакъв си Път на коприната. Няма грешка, шефе. Десетки пъти повториха „War on the silk road“1. Нищо не загрявам…
— Аз загрявам — Каза Агаин. Скочи пъргаво от стола си и излезе пъргаво от кабинета. Пътьом каза: — Освободете го! — и излезе от сградата.
— Аркан, знаеш ли кой те безпокои?
— Да, Козел, казвай.
— Излизам на Пътя. Твоите хора трябва да запушат дупките по границата. Като види дебелия, Тефик ще се опита да се скрие в Сърбия.
— Да заповяда. Чакам го с отворени обятия. Научих, че Осама бин Ладен е в Джалалабад.
— Заблуда на талибаните. Той е високопоставен гост на Кадафи. Бърлогата му е някъде навътре в пустинята… някъде около суданската граница.
— Сигурен ли си?
— Почти. Спипаме ли Тефик, ще знаем сто на сто.
Аркан мълча известно време.
— Знаеш ли, че вашите рокаджии канят жена ми на серия от концерти. Как мислиш, капан ли е това?
— Не вярвам, но не я пускай, докато не приключи войната.
— Точно това й казах, брат ми. Трябва ми албанец-убиец… обучен от теб. Ако ликвидира Хашим Змията, ще му позлатя кура.
— Ще видя какво мога да направя, войводо. Ще пусна моите хора да търсят подходящ килър… Ще ти се обадя. От теб искам да запушиш нашите пристанища. Обади се на Севгун.
— Имаш го, Козел.
— Засега това е всичко. „Пуцай гредо на трески“!
— Знаеш ли кой те безпокои? — попита Козела.
След кратко мълчание висшият офицер от МВР, бивш ескадронист, който Козела беше прикрил дълбоко и го ползваше като свой личен агент в министерството, отговори:
— Ще се срещнем по същото време на същото място.
Аркан имаше нужда от наемен убиец шиптър, а комодор Джон Милетич нямаше нито време, нито възможност да го търси. Това щеше да направи за тях „Къртицата“ от МВР.
Тефик, Диана и специалното волво 9000 се бяха укрили у Шабан Шамил, най-богатия турчин от село Благоево, Старозагорско, надвесено като шапка над Пътя на коприната.
Шабан имаше къща-замък с четири бойници по ъглите на двуметровите му каменни зидове, които всъщност бяха заредени с пропан-бутан. Шабо, както му викаха в целия окръг, шофираше огромен Линкълн континентап и когато наближеше дома си на 5 километра, той активизираше с дистанционно управление бомбите и от четирите бойници лумваше огън — сигнал, че Шабо Баровеца се връща. Тефик, който му беше помагал навремето с полулегалния му бизнес в Турция, намери радушен прием в дома му и най-важното — дискретност. Нито Шабо, нито някой от братята му, си позволяваха да му задават въпроси и правеха всичко възможно Тефик и Диана да се чувстват в личния замък на Шабо като у дома си.
Аристократ и воин, Тефик Андериман бей знаеше да цени гостоприемството и по азиатски да му се отблагодарява. Айваз Шамил, синът на Шабан, вече учеше в швей-царски колеж на негови разноски.
Тефик чакаше знак от Хашим Тачи. Войната на АОК и Хизбула трябваше да осигури безопасността на Пътя и да „отвори“ врата на границата, през която той да им предаде златното волво на принц Осама. Чакаше вече втора седмица. Разбира се, Диана правеше всичко възможно да не скучае. Беше толкова сексуално всеотдайна, колкото й беше платено, но за негова изненада беше весел и умен събеседник на маса и той малко по малко започна да забравя „дивата“ болка, която от избиването на семейството му насам го душеше за гърлото.
И знак от Хашим дойде. Беше 28 юли, осемнайсет часа и пет минути, когато GSM-а се обади. На другата сутрин трябваше да тръгне по Пътя и при Голямо Уйно, Кюстендилско, да се срещне лично със Змията.
Още едно съобщение се получи същия ден. Албанският килър беше готов да тръгне, когато получи съответната заповед. Един въпрос оставаше за уточняване — Къде е Хашим Тачи.