— Е? — попита остро министърът. — Ще говориш ли, Пентхауз?
— Има два типа разговори, господин министър. Доброволен и насилствен. Вие кой избирате? И не ми говорете на „ти“, ако обичате.
— Слушай, боклук комунистически, сега ще заповядам да те натъпчат с дрога, като пате с лайна, и ще те изстискам като канарче. Знаеш вица, предполагам. В този кабинет аз избирам с кого как да говоря и аз поставям условията. Така че имаш трийсет секунди да прецениш доброволно или насилствено да ми кажеш къде, кога и как да се добера до Козела. След това ще те натъпча с психотропи и ще запееш като Райна Кабаиванска. Мисли! Времето ти тече.
Пентхауз преценяваше трескаво какво може да каже и какво би разкрил само ако го изтръгнат насилствено от него.
— Козела е продукт на Луканов. Произведението уби създателя си. След това „Ескадрона на смъртта“ се саморазпусна. Такива бяха годините, господин министър. „ВИС“, „СИК“, „777“, „Аполо & Болкан“, и така нататък, заплашваха реално да превземат държавата. „Пентхауз“ беше длъжен да вземе мерки за защита. Виждал съм Козела един-единствен път преди няколко години и нямам никаква представа къде е и с какво се занимава. Това е. Никакви психотропни средства няма да променят показанията ми. Бонев натисна звънеца и в кабинета му влезе охраната.
— Заведете го там, откъдето го водите. Мистър Пентхауз има нужда от време за размисъл.
Пет минути по-късно въведоха Стефан Марчев.
— Сядай — Каза Бонев, стараейки се да бъде и учтив, и спокоен. — Къде е Козела? Ако се опиташ да ме лъжеш, ще те смачкам, Стефчо. Кажеш ли ми истината, ще те пусна да вървиш на майната си. Имай предвид, че разполагам със записи на заседанията на „Пентхауз“ и мога да те подведа като съучастник в заговор за държавен преврат.
Ставаше много по-сериозно, отколкото си мислеше. Но най-лошото от всичко беше, че не знаеше къде е Козела. Никога не беше знаел. Не му оставаше нищо друго, освен да се изрепчи.
— Нито знам, къде е Козела, нито можеш да ме съдиш за държавна измяна. Аз като изляза утре, ще те съдя за незаконно подслушване, за централа, регистрирана по Закона за лицата и семейството.
— Добре — Кимна Бонев, — но първо ще трябва да излезеш. Разкарайте го!
Марчев разбра заплахата. От затвор, арест, следствие се излизаше само ако благоволят да те пуснат.
— Господин министър…
— Къде е Козела?
— Не знам, честна дума… Заклевам се в децата си. Знам обаче, че има „Къртица“ из висшите етажи на министерството ви.
— Глупости…
— Не са глупости, господин министър. Знам го от Георги Найденов, лека му пръст.
— Добре. Върви, Марчев, но ако ме лъжеш, ще те накарам да си изядеш топките.
Бонев викна главния секретар и цяла нощ четоха досиетата на личния състав… и откриха „Къртицата“. Беше от Лесидрен, селото на Козела, и беше женен за негова първа братовчедка. Сутринта го арестуваха, но освободиха целия „Пентхауз“. Това бяха беззъби комунистически боклуци, които мечтаеха да се върнат СССР и Берлинската стена, а Господ не осъждаше мечтите, дори на налудничавите.
Когато Тефик излезе на Пътя на коприната под Благоево, Хакел излизаше от Бургас, а семейство Джон и Габриела Милетич се чукаха под душа в един частен хотел в Симеоново. А Рости помоли охраната да го свърже с Агаин.
— Господин майор, има голямо раздвижване по Пътя на коприната. Записал съм всичко, но ми трябва преводач от арабски.
— Ще видя какво мога да направя, Рости. Записвай всичко и внимавай за Козела.
— Засега мълчи, господин майор. Моля, побързайте с преводача.
Мобифонът започна да звъни. Козела знаеше, че на единайсетия позив е Хакел и докато попиваше водата с хавлията, каза на Габи:
— Три до пет дни ще бъда в преразход, момиче. Искаш ли да те изпратя в Сърбия… за сигурност и шоу… Добре ще те посрещнат, уверявам те.
— Не — каза Габи. — Ще се обадиш ли?
— След единайсетия позив.
— Това е деветия.
— И аз ще ги броя, скъпа.. Десети, единайсети… — сега ще вдигна маймунката.
— Да.
— Джон. Вашите хакери са пробили спътника. „Агамемнон“ е мъртъв. Тази нощ ще го взривят. Имаш ли начин да отидеш до нашето посолство… Там ще получиш всичко необходимо.
— Тръгвам. Ти къде си?
— След новите инструкции, Джон, получиш ли новия номер, веднага трябва да го съобщиш на Изток и на Запад.
— Ясно. Чакай… Германеца. Цялата ви работа е шайзе2.