Иззвъня мобифонът. Очакваше да чуе Тефик или Аркан, но сух и свикнал да командва глас попита:
— Къде си Козел?
— Далеч от костеливата ти ръка, Хакел.
— Не съм много сигурен, колега. Питам те сериозно — Къде си?
— А ти?
— Не съм свикнал да ми задават въпроси, Козел.
— Нито аз, майор… ако не са те повишили в последните месеци.
— И въпреки че не обичаш въпросите, ще трябва да отговориш на полковник Хакел къде си.
— Честито Хакел! Навремето и аз се радвах на нашивките, детска болест. Минава като диарията, а колкото до въпроса ти… погребвам моите момчета убити от вашия клоун Джон Алберти.
— И ти не му остана длъжен, Козел. Къде го зарови. Длъжен съм да посоча гроба на семейството му.
— Никъде, полковник. Аз не съм гробар. Напълних гъза му с динамит и го оставих в ръцете на педерасткия бог.
— Мръсник! Джон не беше педераст.
— Може би, светецо, но на английски не знам друга дума за тия, дето се ебат в гъза… Може би гей. Да, Хакел, Джон Алберти беше гей. Сега доволен ли си?
Хакел размени няколко думи на немски. Явно не беше сам, но на Козела му беше все едно къде е, още по-малко с кого. Със сигурност знаеше, че ако се срещнат някой ден, един от двамата ще е мъртъв. Щеше да направи всичко необходимо да не е той.
— Козел, аз съм в Атина. Утре сутринта ще тръгна за Солун. Кажи ми къде и кога ще се срещнем?
— Ти си луд, Хакел. Аз съм в Казахстан и пътувам за Алма Ата.
— Ти си посредствен лъжец, Козел. В момента пътуваш през Македония за Гърция. Ако ми откажеш среща, ще пратя десетина цигулари по петите ти.
Козела се сети откъде може да стигне такава информация до ЦРУ. Тефик участваше в косовската война на страната на Америка, а прехвалените им служби все още не бяха открили тесните му връзки с Осама Бин Ладен…
Него, Козела, го бяха изтъргували, време беше и той да извади коза от ръкава си.
— Не ти, аз ще те намеря в Солун, но само при едно условие!
— Да чуя, господин ексгенерал. Ако не си прекалено нахален, може и да се споразумеем.
— Искам мобилния телефон на Тефик и срещата трябва да стане извън Солун! Излишно е да ти казвам, че ако мъкнеш опашка, няма да се появя.
— Всичко ми е ясно, профи. Пишеш ли?
— Да. — Козела записа номера на Тефик и каза. — Край Солун има едно селце Аспровалта. Нерон вълка поддържаше един бардак на име „Акилина“. Срещата ни е утре в 16 часа. Аз ще закъснея с половин час по причини известни за висококвалифициран полковник като теб!
И прекъсна линията.
Продължиха да пътуват мълчаливо, но този път Габриела се страхуваше да пусне радиото.
— Защо не намериш някаква музика? — предложи Козела, знаейки, че това е желанието й.
Габи не чака подкана и отново тръгна да броди по скалата. Намери някаква песен на „Куин“.
— Фреди Меркюри… Да го оставя ли? — Да.
Беше му абсолютно все едно какво ще слуша, щом тишината така или иначе ще бъде нарушена.
— Да не би да си решил да бъдеш мил с мен?
Козела я придърпа към себе си, целуна я по косата и бръкна в пазвата й. Обичаше големите й като болтове зърна. И сега те мигновено набъбнаха под пръстите му.
— Не съм толкова груб, колкото изглеждам. Само съм страшно изнервен.
— Зная — тихо каза Габи, плъзгайки ръка по чатала му. — Искаш ли…
— Не сега. Ще катастрофираме. А иначе искам, разбира се.
Габи се сгуши на рамото му и не мръдна до предградията на Битоля.
Настаниха се в някакъв частен хотел, нов, чист и най-важното с баня и тоалетна към стаята. Започнаха да се мачкат още под душа, прехвърлиха се на леглото и се любиха до пълна забрава и изтощение. Когато се обличаха, за да слязат в ресторантчето, Козела набра номера на Тефик, но отсреща чу:
— Очаквах да се обадиш, Козел.
— Така ли? Тогава защо не остави този номер в писмото?
Тефик се засмя дружелюбно.
— Тогава още нямах този номер, приятел.
— ЦРУ ли ти го даде?
— Хакел… Което е същото. Мълчаха няколко тягостни секунди.
— Ти ме изтъргува, Тефик. Това едва ли може да се нарече приятелство.
— Грешиш, Козел. Спасих те от преследване… По следите ти щеше да хукне цяла шайка агенти… Получих честната дума на полковник Хакел, че ще се срещнете само двамата.
Отново мълчание.
— Знае ли Хакел, че бях на среща с Аркан?
— Ако знае, не е от мен. Имаш честната ми дума. Време беше Козела да играе асото си.
— Добре, Тефик, приятелю. Ако се окаже, че срещата ми с Аркан е останала дискретна, Хакел няма да научи, че ти си дясната ръка на американския враг номер едно Осама бин Ладен.
Четвърта глава
Козела изчака хората на Аркан в мотел „Катерини“. Появиха се полу-грохнал старец с очила като лупи и един от „тигрите“. Стрелецът измъкна един пентакон от оръфаната си чанта, направи снимки на Габи и него, поиска тъмно помещение — намериха му. Половин час по-късно извади дамски сешоар и след още половин те се бяха снабдили с австрийски паспорти, шофьорски книжки и травел чекове — по-истински от истинските. Аркан беше удържал на думата си. Козела покани гостите си на обяд, даде 300 долара на стареца и 100 на „тигъра“ и в два следобед се разделиха.