Изчака го да отвори плика. Салонният управител се взря в писмото. По надменното му лице се изписа недоумение.
— Твоята кръв е моята боя? — зачете на глас. — Твоята плът е моята глина? Каква е тази тъпотия, но дяволите? — Погледна гневно Учителя. — Кой го изпраща?
Учителя влезе в преддверието.
— Всъщност… — започна той, като измъкна от чантата си двадесет и две калибровия „Колт Удсман“ и притисна дулото към безчувственото сърце на мазника. — Аз.
Изчака само за част от секундата, колкото да зърне в очите на Милър, че се е досетил какво ще последва. После, преди онзи да успее да примигне, Учителя натисна два пъти спусъка.
Дори в това малко помещение звукът почти не отекна. По-скоро приличаше на нечия кашлица.
Щом салонният управител се свлече на пода, Учителя пренесе тлъстия му труп на стола и бързо подреди купчината менюта, които се бяха изсипали от лавицата. Между обувките на убития нагласи окървавеното писмо. Всеки, който би погледнал тук, щеше да си помисли, че Милър е седнал за малко, за да прочете писмото.
Като скри оръжието си, Учителя се обърна към отворената врата и се огледа навън. Предпочиташе да е невидим, но нямаше нищо против да си проправя със стрелба пътя към изхода.
Посетителите край бара и в слабо осветеното помещение продължаваха да се смеят и да пият, да приказват и да се хранят като сбирщина от малоумни глупаци, каквито всъщност бяха. Карнавалът продължаваше. Никой не бе забелязал нищо.
Той плъзна още топлия пистолет в чантата и след няколко крачки отново се озова навън. Възседна десетскоростния си бегач. Все още никой не му обръщаше внимание. Той сви рамене. Извади смартфона си „Трео“, отвори Плана и изтри реда с надпис: Самодоволният фукльо от „Клуб 21“.
— Хей, това да не е модел 750? — прозвуча мъжки глас зад него. Елегантен тип, издокаран по модата на Уолстрийт от деветдесетте, предъвкващ хаванска пура за сто долара, измъкна своя смартфон от джоба на раираното си сако. — Тези „Трео“ са много готини, нали, пич?
Пич? Дори читателите на „Уолстрийт Джърнъл“, брокери на ценни книжа, с дипломи от най-престижните университети от Бръшляновата лига, напоследък говореха като наркодилъри. Не стига, че обществото се беше превърнало в тълпа от аморални алчни кретени, ами се държаха и като гангстери.
— Да, друже, и поздрави на майка ти, пич — отвърна Учителя и вдигна палец към задника, преди да подкара бегача си по улицата.
14.
Официално зачисленото ми от нюйоркската полиция превозно средство в момента се намираше в сервиза за ремонт, така че бях принуден да се огранича със семейния ни автомобил — солиден, изпробван в много сблъсъци микробус „Крайслер Додж“, купен преди няколко месеца. Но какъвто си бях кутсузлия, клаксонът всеки момент можеше да закъса като фолксвагена в „Мис Слънчице“.
Шефът на детективите Макгинис ми позвъни още докато напредвах по обичайния си маршрут през Седемдесет и втора улица, като държах волана с едната си ръка, а с другата си оправях вратовръзката.
— Къде, по дяволите, се губиш, Бенет? — Гласът му проехтя достатъчно силно, за да ми вдигне кръвното.
— Бързам колкото мога, шефе. До пет минути ще съм там. Какво не е наред?
— Току-що е бил застрелян салонният управител на „Клуб 21“!
Стомахът ми се сви. Познато неприятно усещане. След магазина на Ралф Лорън, сега и „Клуб 21“? Две убийства, и двете в най-изисканите места в града, при това само през един час? Започваше да става по-ужасно от миналата нощ.
— Има ли някакви хипотези? — попитах го.
— Може би Доналд Тръмп най-сетне е превъртял. Но може да си имаме работа с блуждаещ стрелец, макар да е възможно да са двама и да е чисто съвпадение. Просто така, за всеки случай, мобилизирахме Отряда за борба с тероризма. Това е по твоята специалност, нали? Тероризмът ли казах? Не, извинявай, май че бяха катастрофите.
Поклатих глава. Духът беше изскочил от бутилката и вече всички бяха наясно, че съм работил в антитерористичния, така ли? Много скоро цялата нюйоркска полиция щеше да узнае малката ми мръсна тайна: Майкъл Бенет навремето е бил фебереец.
— Не бих го нарекъл специалност — уточних.
— Не ми пука как ще го наречеш. Ти си експертът, специално избран от комисаря. Затова сега си размърдай задника, та да ме светнеш за всичко, става ли?
Ето защо Макгинис беше толкова вкиснат. Не съм бил първият вариант в списъка му, но комисар Дейли се е наложил.