— Да не си въобразяваш, че съм се натискал за това, шефе? — върнах му го.
Но той вече беше затворил.
Натиснах яко педала за газта на доджа и всичките струпани на съседната седалка спортни обувки и рекламни брошури се разпиляха по пода.
15.
Зоната пред фасадата на луксозния магазин на Ралф Лорън на Медисън авеню приличаше на аукцион за продажба на полицейски автомобили. Имаше полицаи с мотоциклети, бронирани камиони от аварийния отряд и дузини полицейски автомобили в синьо и бяло.
И преди бях виждал местопрестъпления, но това надминаваше всичко. После се досетих, че това сигурно е част от новата тактика на антитерористичните звена към нюйоркската полиция, възприета след атентатите от 11 септември 2001 г., за която бях слушал, но не я бях виждал в действие. Още при първия признак за заплаха се изпращаха около двеста полицаи, за да отцепят района с многочисленото си присъствие и да шашнат всичко живо.
Може би Дейли имаше право, замислих се за миг. Всички тези светлини и ченгета, целият този хаос предизвика в мен такъв прилив на адреналин, че гръбнакът ми се скова. Това, което виждах, определено ми напомни за сцените с катастрофалните бедствия, с каквито някога се занимавах.
Наистина беше впечатляващо. Само с помощта на полицейската си значка си проправих път към момчетата от аварийния отряд на тротоара. Примигнах тревожно, като видях автоматите М-16, провесени от раменете им. Тази мода се въведе след 11 септември, но аз още не можех да свикна с тях. И вероятно никога нямаше да успея. Ако можехме само да се върнем в доброто старо време, когато единствено наркодилърите притежаваха оръжия за нападения.
Вътре в магазина на Ралф Лорън беше дяволски лъскаво, особено за такива като мен, които пазаруваха предимно от евтините вериги като „Олд Нейви“ и „Чилдрън Плейс“.
От най-горното стъпало на махагоновата стълба слезе да ме посрещне един мъж с червеникаворуса коса — Тери Лейвъри, много компетентен детектив от Деветнадесети участък. Зарадвах се, че още от самото начало попаднах на колега, когото познавах, с когото се разбирах.
— Какво мислиш за цялата тази армия там отвън, Майк? — заговори ме той. — Не бях виждал толкова много от сините автомобили на нюйоркската полиция след конгреса на демократите.
Щракнах с пръсти, все едно че току-що ми просветна нещо.
— Иде ми да се съблека гол и да се плъзна по този парапет. Хей, искам веднага да ти кажа, че не беше моя идеята да навлизам в твоя територия. Всъщност днес си бях взел почивен ден. Но комисарят настоя да се включа. Иска да се отърве от мен, за да не ме разпитват за снощното фиаско в Харлем.
— Разбира се — съгласи се Лейвъри и недоверчиво ме изгледа. — Следващия път, като се видиш с комисаря на обяд в ресторанта „При Илейн“ в Горен Ийст Сайд, го поздрави от мен.
С това приключи размяната на любезности и той отвори бележника си.
— Ето с какво разполагаме досега — започна. — Името на жертвата е Кайл Девънс. Четиридесет и шест годишен, гей, живее в Бруклин, работи тук от единайсет години. Има един свидетел на инцидента — друг служител от магазина. Успя да прошепне десетина думи, след което припадна, така че все още не разполагаме с описание на стрелеца. Според това, което успяхме да сглобим досега, той е пристигнал тук предобед, измъкнал полуавтоматичен пистолет, изпразнил цял пълнител в нашия човек, след което изчезнал.
— Това ли е всичко? Никакъв обир, никаква схватка, нищо друго?
— Ако се е опитвал да ограби магазина, се е издънил, тъй като абсолютно нищо не липсва. Ако пък е имал друга причина, не я знаем.
— Имал ли е любовник този Девънс? — попитах. Въпреки присъствието на хората от Отряда за борба с тероризма, трябваше да третираме случая като обикновено убийство, поне докато не установим със сигурност, че не е било така.
— Мениджърът каза, че от две години живеел с някакво момче, но не се получило, затова момчето се върнало при майка си. Още се опитваме да се свържем с него или поне с майка му. Но засега по нищо не прилича на скарване между двама любовници, а и Кайл Девънс се разбирал с колегите си. Липсват признаци да е бил обект на преследване от лоши типове.
Отново нямах късмет. Вече беше ясно, че случаят е от заплетените.
Погледът ми се отклони към разпилените копчета за ръкавели на жертвата, които проблясваха върху скъпия килим, осветени от светкавицата на полицейския фотоапарат — само дето бяха смесени с няколко дебели месингови гилзи четиридесет и пети калибър.