Един стар познат — Джон Клиъри, техник от отдел „Убийства“, улови погледа ми.
— Недей да храниш напразни надежди, Майк — обясни ми той. — Вече ги обработихме с праха. Никакви отпечатъци. И ако тези „добри“ новини не са ги достатъчни, ще добавя, че няма изходящи рани, макар че е стрелял от упор с четиридесет и пети калибър. Не съм експерт по оръжията, но според мен е стрелял с куршуми дум-дум.
Добре. Още добри новини. Не само че си имаме работа с психопат убиец, но и е маниак, зареждащ оръжието си със смъртоносни муниции.
Тялото на Кайл Девънс още лежеше върху луксозния килим. Така беше паднал, че отражението му се виждаше в тройното огледало, високо до тавана — зловеща композиция от кръв, смърт и счупени очила, само че всичко това умножено по три. Вгледах се в зеещите на гърдите му рани.
— Да, когато се изправи срещу невъоръжен търговец, всеки може да се покаже като всемогъщ.
Но още по-тревожна от склонността към насилие беше прецизността на убиеца. Не само че действаше бързо и ефективно, но и бе използвал ръкавици при зареждането на оръжието.
Замислих се за убийството в „Клуб 21“ Започна да ме гложди смътното тревожно подозрение, че си имаме работа само с един убиец.
Нищо смътно обаче нямаше в чувството ми, че се очертава един дяволски дълъг ден. Настръхнах от това предчувствие като от прогизнал от дъжда шлифер.
16.
Около входа на партерния стаж в магазина настъпи леко объркване — сигнал за пристигането на съдебния лекар. Отдръпнах се и позвъних до полицейския участък в Манхатън-юг, за да се осведомя за другите нападения, за които комисар Дейли беше споменал.
Детективът, който бе поел случая, беше Бет Питърс, наскоро повишена в този ранг, с която не се познавах.
— Младата жена от метрото каза, че някой я блъснал. Не му обърнала внимание, така че не видяла кой е бил. Но десетина свидетели забелязали мъж, застанал точно до нея. Една възрастна жена се кълне, че той нарочно я изтласкал с бедрото си, а неколцина други допускат да се е случило точно така.
— Описание на този тип? — попитах.
— Не е това, което очакваш. Бизнесмен, много добре облечен, цитирам: „… с чудесно скроен сив костюм“. От бялата раса, метър и осемдесет и осем, към деветдесет килограма. С други думи, метросексуален социопат. Съвсем като от двадесет и първи век, нали?
Детектив Питърс звучеше отчетливо, ясно и язвително. Реших, че ще се разбирам добре с нея.
— Точно така, за съжаление. Имаме ли нещо от видеозаписите, например посоката, в която се е насочил?
— Събрахме видеозаписите от магазина на Мейси и другите места около Херълд Скуеър. В момента свидетелите ги гледат, но едва ли ще го засечем. В сутрешния пик ъгълът на Тридесет и четвърта и Седмо авеню е оживен като пред стадиона на „Янките“ след поредния плейоф.
Изведнъж ме осени идеята за евентуалното съответствие между добре облечения мъж и свръхлуксозния магазин за мъжка мода, в който сега се намирах. Да не би да имаше някаква нишка, свързваща двете убийства с висшите класи?
— Поне имаме свидетели, които да разпознаят маниака, щом го заловим — отбелязах аз. — Благодаря ти, Бет. Ще поддържаме връзка.
Като приключих разтвора, се възнаградих с кратка почивка, само за една минута. Мъжката тоалетна за шефовете на магазина, макар и малка, беше почти толкова луксозна, колкото и всичко останало тук. И въобще не вонеше на повръщано. Спокойно бих я класирал с четири звезди.
Възползвах се от удобната възможност да телефонирам у дома.
— Наистина съжалявам — казах на Мери Катрин, когато тя се обади. — Знаеш колко много исках днес да си взема почивен ден, за да ти помогна, но този смахнат убиец — или може би няколко — се е развихрил и… Ясно ти е, нали? Известно време ще отсъствам от къщи.
— Справям се добре, Майк. Честно казано, съм доволна, че няма да ми се пречкаш в краката — додаде тя.
Не бях сигурен, че беше комплимент, но бях дяволски сигурен, че ме лъже.
— Милион благодарности. Ще ти се обадя отново при първа възможност.
— Почакай, тук някой иска да говори с теб — рече тя.
— Тате? — Беше Криси, най-малката ми дъщеря. Възпаленото й гърло, както тя самата го наричаше, вече звучеше малко по-добре. Благодарих на бога за малките милости. — Тате, моля те, кажи на Рики да престане да ме дразни — оплака се тя. — Днес е мой ред да гледам телевизия.