Ударът бе силен, уцелих го с двата си крака. Главата му рязко се отметна назад, а пистолетът му излетя някъде зад нас. Самолетът се завъртя, описа широка дъга и полетя надолу. Не ми пукаше. Продължих да го ритам като обезумял по главата, лицето, врата, гърдите — буквално се опитах да го изтикам през неговата врата навън. И с всеки удар надавах неистов вик.
Може би щях да успея, ала той някак можа да измъкне стоманената палка и ме перна с все сила между краката. Отново изкрещях, този път от болка. Причерня ми и се свих. Очите ми щяха да изхвръкнат от орбитите.
Майър ме остави за малко, колкото да уравновеси самолета и да го насочи в пространството между високите сгради в посока към Сентръл Парк. После ме удари по челото. Имах чувството, че ми строши черепа. Светът потъмня за мен, когато той ме стовари обратно на седалката ми.
Последният му премерен удар с палката отблъсна главата ми към вратата толкова силно, че чак прозорецът се счупи. Преди тялото ми да се отпусне и очите ми да се затворят, видях завихрени светлини и кръвта, която заля кабината като тъмна завеса.
Почти бях примрял, но някъде дълбоко в съзнанието ми продължаваше да пулсира една слаба искра като затихваща мисъл.
93.
Кметът Карлсън вече бе пробягал към пет километра върху тренажора, когато Патрик Кипфър, един от помощниците му, надникна през вратата на фитнес салона в сутерена на „Грейси Меншън“.
— Обажда се комисарят — докладва той. — Прехвърлих разговора към вашия мобилен телефон.
Кметът натисна елипсовидния бутон за пауза и намали звука на висящия телевизор, преди да вдигне телефона.
— Какво има, комисар? — попита.
— Съжалявам, че те безпокоя, Морт — заговори комисар Дейли, — но е отвлечен един заложник. Един от нашите детективи от отдел „Убийства“ — Майк Бенет. От семейството му съобщиха, че един мъж нахълтал в техния апартамент и похитил детектива заедно с четиригодишната му дъщеря.
„Бенет ли?“, помисли си кметът. Не беше ли полицаят, с когото се видя в дома на Блатист? Онзи, който искаше да отмени партито?
— Кажи ми, че не е убиецът.
— Допускаме, че е той.
Карлсън избърса изпотеното си лице с кърпа с надпис „Нюйоркски университет“.
— По дяволите! Имаме ли представа накъде са тръгнали? Получихте ли искане за откуп? И въобще установихте ли някакъв контакт?
— Засега нищо — отвърна Дейли. — Случило се е преди по-малко от час. Липсва автомобилът на Майк Бенет, който няма полицейски знаци. Съобщихме за колата на пътните патрули и на нашите момчета.
— Знам, че правите всичко, което можете, комисар — рече кметът. — Ако мислиш, че с нещо мога да помогна, веднага ми позвъни.
— Ще го направя.
Като остави мобилния си телефон, кметът се загледа в бутона „Пауза“ на тренажора. Дали да приключи за тази вечер? Не, реши той и се пресегна към бутона. Никакви извинения. Холестеролът му се беше вдигнал до тавана. Да не говорим колко тесни му бяха костюмите напоследък. Нищо чудно — след толкова много вечери за набиране на средства. Трябваше да продължи и да се отърве от всичкия боклук, натрупал се в организма му. Освен това, какво добро ще може да стори за града, ако получи инфаркт?
Тъкмо се беше върнал към първоначалния ритъм, когато Патрик отново се подаде през вратата.
Този път кметът натисна стоп бутона, преди да вдигне мобилния си телефон.
— Пак ли е комисарят?
— Само че друг комисар — обясни помощникът му. — Франк Питърсън, от охраната на летищата.
Кметът го изгледа озадачено. Господи, като се започне, няма спиране. Какво искаше комисарят от охраната на летищата?
— Франк? Здравей. Какво мога да направя за теб? — попита кметът.
— Един от нашите полицаи — млад мъж, името му е Томи Ви, току-що е бил застрелян в Тетърбъро — съобщи Питърсън мрачно.
Карлсън поклати недоверчиво глава и слезе от тренажора. Първо отвличане, а сега и убийство?
— Това е… — затвори той, но не успя да намери думата. — Какво е станало?
— Точно преди да бъде застрелян, полицай Ви се обадил и съобщил, че детектив от нюйоркската полиция поискал достъп до пистата. След две минути самолет „Чесна“ с два двигателя бил похитен от двама мъже. Наблизо намерихме кола с полицейски радиотелефон, но без опознавателни знаци. Вътре имаше малко момиче, което каза, че баща й е детектив Майк Бенет.