— Господин кмете — обади се помощникът му Патрик, като отново се появи с друг мобилен телефон в ръка. — Важно е.
Господи, още едно обаждане? Та той имаше само две уши.
— Извинявай, Франк, но можеш ли изчакаш една минута? — каза той на комисаря от охраната на летищата.
— Здравейте, господин Карлсън — прозвуча твърд мъжки глас. — Тад Билингс, заместник-министър в Министерството на вътрешната сигурност. Чухте ли за отвличането на един самолет от Тетърбъро?
— Тъкмо ме запознават със случая — отвърна Карлсън рязко.
— Радарите на Еф Ей Ей15 проследиха чесната над Хъдсън. Лети на изток, точно към града. Един изтребител Ф-15 бе вдигнат по тревога и лети насам от базата „Макгуайър“ на ВВС в южната зона на Джърси.
— Какво?! Ф-15?
— Това е част от новия статут на Министерството на вътрешната сигурност — обясни Билингс. — От Тетърбъро се свързаха с Еф Ей Ей. После Еф Ей Ей се свърза със Северноамериканската противовъздушна защита. От НОРАД вдигнаха във въздуха изтребител. Току-що говорих по телефона с генерал Хочкис. Пилотът на изтребителя има разрешение да свали отвлечената „Чесна“.
— Не говорите сериозно. Според нас на самолета има полицай, детектив от отдел „Убийства“ към нюйоркската полиция. Именно той е заложникът!
— Военновъздушните сили са уведомени за това. Ще се опитат да установят радиовръзка, но крайно ограниченото време и непредвидимостта на действията на похитителя са важни фактори. Това е голяма заплаха за целия ви град, сър. Колкото и да е жестоко, колкото и да не желаем да жертваме живота на един невинен, ако се наложи, ще го взривим.
А той се тревожеше да не получи инфаркт? Инфарктът беше цвете в сравнение с перспективата напълно да откачи.
— Записва ли се разговорът ни? — попита накрая кметът.
— Всъщност да.
— Тогава ми позволете да заявя за протокола, че всички вие сте банда безсърдечни копелета.
— Ще бъде надлежно протоколирано, ваша чест — заяви Билингс без колебание. — Ще се постарая да ви държим в течение.
94.
Изтребителят Ф-15 се намираше на по-малко от километър и половина извън базата „Макгуайър“, когато пилотът — майор Джеймс Викърс, превключи в режим на форсаж. Сапфирено синкави пламъци залпово изригнаха от соплата на реактивните двигатели „Прат и Уитни Ф-100“. Целият щат Ню Джърси рязко се завъртя под него като ремък на трансмисия, внезапно задвижен на пълни обороти.
Разположена на двайсет и девет километра южно от Трентън, базата „Макгуайър“ се използваше от ВВС главно за базиране на товарни самолети C-17 и въздушни танкери KC-10 за дозареждане по време на свръхдългите полети. Но след атентатите от 11 септември 2001 г., с оглед ликвидирането на всякакви бъдещи заплахи за Ню Йорк по въздуха, 336-а ескадра от изтребители на ВВС беше тайно пребазирана на седемдесет и четири километра в северна посока. При максималната скорост на изтребителите от 1440 км/час това разстояние се поглъщаше, преди да успееш дори да мигнеш.
Именно това се случи само след миг, когато скоростта на Ф-15 се повиши над звуковата бариера и двата двигателя избумтяха.
Все едно да отвориш метална кутия с бисквити, помисли си Викърс, като поклати пилотския си шлем. Знаеш, че ще последва пукот, но това винаги дяволски те изненадва.
— Добре, засякохме го — каза капитан Дуейн Бъркхарт, офицерът по оръжейните системи, седнал в кабината зад Викърс. — Транспондерът на чесната още е включен. Свети като коледна елха на екрана на ЛАНТИРН.
Това беше съкращението на навигационната система за ниски полети с инфрачервено фиксиране на мишените. Тъй като транспондерът на малкия туристически самолет продължаваше да излъчва, можеха да изстрелят ракета към него.
— Чу какво заповяда командващият — припомни му Викърс. — Първо трябва да опитаме да се свържем по радиото или поне да установим визуален контакт.
— Да, сър — потвърди Бъркхарт с нехарактерна за него нервна нотка. — Просто ви уведомих.
Не беше чудно, че Дуейн е напрегнат, помисли си майор Джеймс Викърс. Той беше участвал в многобройни бойни мисии след дипломирането си в академията на ВВС преди шест години. Но нито една от тях не беше над входната бариера на магистралата към Джърси.
— Това е лудост, нали? — заговори Бъркхарт, когато от дясната им страна изникнаха небостъргачите на Ню Йорк. Не можеха да бъдат сбъркани с нищо друго от височина от две хиляди и триста метра. — Постъпих на тази работа заради онези копелета, които удариха кулите на Световния търговски център.