Сърцето ѝ потръпна едва доловимо.
Имаше съвсем малко време. Почти никакво. Разряза китката си със сребърния си нож. Сега, когато вече не бе свят, съскането и паренето бяха по-силни. Кръвта му, смесена с нейната, потече навън. Поднесе китката си над устата ѝ. Капките закапаха по побелелите устни. Той нежно ги раздели със своите.
Моля те, любов моя.
Пий.
Ела при мен.
Рун се събуди от глад на студения мраморен под. Усети на езика си острите върхове на кучешките си зъби.
Прокълнатото вино на Григорий бе смесено с човешка кръв. Рун се бореше срещу това коварство. Но в този момент тялото му настояваше за още, искаше да бъде освободено.
Ушите му доловиха ударите на двете сърца в дъното на църквата.
Треперещ от желание, Рун с мъка се изправи на крака и се обърна към туптящия живот, досущ слънчоглед, който винаги се обръща към слънцето.
— Не отричай истинската си природа, приятелю — съблазнително прошепна Григорий зад него. — Подобни мерки за контрол винаги се пречупват. Освободи звяра в себе си. Трябва да грешиш много, за да се разкаеш толкова дълбоко, колкото Бог иска от теб. Едва тогава ще се доближиш до Всемогъщия. Не се мъчи да издържиш.
— Ще издържа — дрезгаво изпъшка Рун.
Ушите му звъняха, зрението му бе замъглено, ръката му върху кръста трепереше.
— Не си издържал винаги — напомни му Григорий.
— Какво видя, когато пи от моето вино? Може би оскверняването на твоята Елизабет?
Рун се обърна и се хвърли към него, но подчинените на Григорий бяха готови за такава реакция. Две момчета хванаха ръцете му, две се вкопчиха в краката, други две скочиха на раменете му.
Въпреки това той продължи напред, като ги влачеше по мраморния под.
Григорий се разсмя на няколко крачки от него.
— Рун! — извика Ерин. — Недей!
Той чу страха в гласа ѝ, в сърцето ѝ. Страх за всички тях.
Григорий също го чу. Нищо не му убягваше.
— Виждаш ли, Рун, тя знае да се бои от теб. Може би страхът ѝ ще я спаси, за разлика от твоята Елизабет Батори.
Рун чу ахването на Ерин зад себе си. Беше се досетила.
Срамът най-накрая го накара да спре и да рухне на колене.
Григорий се усмихна над него.
— Значи дори твоята приятелка знае това име. Жената, която историята заклейми като Кървавата унгарска графиня. Чудовище, създадено от твоята любов.
48.
Студени ръце стискаха Ерин и я държаха прикована на задната пейка. Вкочанени тела я притискаха от всички страни. Тя се застави да стои неподвижно, да не се огъне пред страха и най-вече да не провокира нападение. Джордан бе плътно до нея, тялото му бе напрегнато като нейното.
Следващият момент щеше да реши всичко.
Рун спря и се обърна. Погледите им се срещнаха. Ерин долови животинския му глад, очите му почти светеха от него. От болезнената гримаса кучешките му зъби бяха пробили устните му. Личеше си, че води битка със собствената си жажда за кръв.
От реакцията му Ерин заключи, че Распутин е смесил виното с човешка кръв.
„Бори се“ — мислено го окуражи тя, без да откъсва очи от неговите. Отказваше да се извърне, държеше да се изправи срещу звяра в него и срещу срама му.
Накрая раменете на Рун се отпуснаха и той се свлече на колене. Вдигна ръце пред лицето си. Все още продължаваше да я гледа през пръстите си. Устните му се движеха, изричаше безмълвно молитва на латински. Тя зачете по кървавите му устни и позна молитвата за прошка от дните, които бе прекарала коленичила на пръстения под.
Освободи се от онези, които я държаха, и също се отпусна на колене.
Заедно с Рун тя зачете молитвата за прошка.
През цялото време се взираше в очите му.
Накрая той сведе глава. И когато я вдигна отново, дългите кучешки зъби бяха изчезнали.
— Провали се, Григорий — прошепна той.
— А ти възтържествува, приятелю. Изпълни се Божията воля.
Распутин не изглеждаше разочарован. По-скоро бе изпълнен с благоговение.
С мърморене паството се дръпна от пейката на Ерин и Джордан.
Преди да се отдалечи, Сергей потупа сержанта по рамото.
— Може би по-късно.
Щом остана сам с Ерин, Джордан се обърна към нея. Тя се надигна и седна на мястото си. Топлият му дъх погали бузата ѝ.
— Добре ли си?
Тя само кимна. Нямаше доверие на гласа си.
Гледаше как Рун се изправя несигурно на крака.
Ако беше разбрала правилно намека на Распутин, Рун беше осквернил Елизабет Батори. Ерин бе чувала това име, то отекваше в кървавите легенди от мрачните гори на Унгария и Румъния.