— И въпреки това всеки ден търпиш глупостта на изкуплението.
— Нима не бива да се разкайваме за греховете си? — Пръстите на Рун докоснаха кръста на гърдите му.
Распутин се наведе напред.
— Може би. Но дали сме белязани завинаги от греховете си? Как един-два мига на слабост може да се приемат за тежко престъпление в сравнение с вековете вярна служба?
Макар да бе склонен да се съгласи с него, Джордан подозираше, че Распутин е имал повече от един-два мига на слабост.
Устните на Рун се свиха на тънка линия.
— Не съм дошъл тук, за да обсъждам с теб греха и изкуплението.
— Колко жалко. — Распутин погледна към Ерин. — С вашия отец Корза сме провеждали много просветени дискусии по тази тема през годините.
— Дойдохме тук за евангелието — напомни му Ерин. — А не за просвещаване.
— Не съм забравил — усмихна ѝ се Распутин. — Кажете ми, откъде е било взето то и кога?
Рун се поколеба, но после каза истината.
— Открихме свидетелства, че книгата може да се е намирала в един бункер в Южна Германия, недалеч от манастира Етал.
— Свидетелства? — Распутин спря пронизителния си поглед върху Джордан, сякаш бе по-вероятно да получи отговор от него, отколкото от Рун.
Младият мъж се напрегна. Инстинктът му казваше да крие от Распутин всичко, което може.
— Аз съм само грубата сила — отбеляза той.
— Русия е голяма страна. — Распутин върна поглед на Ерин. — Ако вие не ми помагате, и аз няма да мога да ви помогна.
Ерин погледна Рун и придърпа ръкава на пуловера си.
— Пиер ни каза — съобщи Рун. — Преди да умре.
Распутин посърна.
— Значи все пак се е обърнал към нацистите?
Рун не каза нищо и Распутин продължи:
— Дойде при мен в началото на войната. Тогава животът ми не беше толкова удобен, колкото сега. — Замълча и огледа църквата, като се усмихваше на мълчаливите си последователи, подредили се покрай великолепно украсените стени. — Но дори по онова време разполагах с известни ресурси.
На лицето на Рун се изписа изненада.
— Защо му е трябвало да идва при теб?
— Навремето бяхме близки, Рун. Пиер като първи, ти като втори и аз като трети. Наистина ли не си спомняш? — Огорчението се долавяше ясно в гласа му, примесено със спотаен гняв. — Къде другаде би могъл да отиде? Кардиналът заплашваше да го отлъчи, ако продължава да търси книгата. Така че след като дойде при мен, Пиер отиде при нацистите да търси помощта, която не можех да му осигуря. Не искаше да се отказва от лова. Фикс идеите трудно се изоставят, както сам знаеш от историята ти с Елизабета.
— Кардинал Бернар не би сторил подобно нещо на Пиер — възрази Рун.
Джордан обаче долови неувереността в тона му. Дори от кратката среща с кардинала той бе доловил какво значение отдава той на пророчеството за тримата. За Бернар отец Пиер не е имал роля.
„Колко много е сгрешил...“
— Рун, ти не познаваш безценната си църква толкова добре, колкото си мислиш — продължи Григорий. — Не забравяй, че той отлъчи мен. Заради това, че извърших грях, който не бе по-голям от твоя собствен. При това аз не отнех живота, който исках да спася.
— За какво говорите? — попита Джордан. Чувстваше се като човек, влязъл в киносалона по средата на филма.
Ерин се поизправи и се опита да отгатне истината.
— Имате предвид сина на цар Николай, нали? Престолонаследника Алексей.
Распутин я дари с тъжна усмивка.
— Горкото дете страдаше ужасно. Накрая беше на крачка от смъртта. Какво можех да направя?
Сега и Джордан си спомни историята. Царският син бил навремето под опеката на Распутин. Подобно на много от внуците на кралица Виктория, Алексей страдал от така наречената „кралска болест“ — хемофилията. Според историята, единствено Распутин можел да му донесе облекчение по време на болезнените периоди на вътрешно кървене.
— Трябваше да го оставиш да умре от естествена смърт — каза Рун. — В Божията благодат. Обаче не пожела да го направиш. И след това не се покая за греха си.
Джордан си представи как Распутин превръща момчето в чудовище, за да не му позволи да умре.
— Затова не можеше да ти бъде простено — добави Рун.
— Какво те кара да мислиш, че съм искал прошката на кардинала? Че съм се нуждаел от нея?
— Мисля, че се отклоняваме от темата — намеси се Джордан. Старите разправии между Рун и Распутин изобщо не допринасяха за онова, за което бяха дошли.
— Ще ни помогнете ли да намерим книгата?
— Първо ми кажете как е умрял Пиер. — Распутин взе ръката на Ерин. Тя като че ли искаше да я дръпне, но не го направи. А трябваше. — Моля ви.