— Нещата щяха да са по-прости, ако църквата беше спазила своята дума. Трябвало е да помогнат по време на обсадата, особено щом са се появили стригои. Тогава може би Распутин нямаше да е наш враг.
Рун докосна изтърканите мъниста на броеницата си.
— Лично поставих този въпрос пред кардинал Бернар, казах му, че църквата не ни е спасила, за да бъдем неутрални пред лицето на злото, че Той ни е създал, за да се борим със злото винаги и във всичките му форми.
Рун не сподели, че е обмислял да дойде с Григорий в Санкт Петербург по време на войната. Смяташе, че неспособността му да убеди Бернар да помогне на обсадения град е един от най-големите му провали като сангвинист, може би от порядъка на онова, което бе причинил на Елизабет.
Един от последователите пристъпи напред. Беше Сергей, с твърди като стъкло очи.
— Значи признаваш, че е бил прав?
— Дори разваленият часовник показва вярно времето два пъти дневно. — Джордан скръсти ръце на гърдите си. — И верен невинаги означава добър.
Последва мълчание.
Ерин се зае да разглежда подобните на скъпоценности мозайки, като спираше от време на време, за да ги докосне, сякаш по този начин щеше да ги разбере по-добре. Рун не можеше да ги гледа. Беше оскърбление за Бог подобни прекрасни произведения на религиозното изкуство да се намират в такова скверно свърталище.
Като всеки добър войник, Джордан се върна на масата, седна и отпусна глава върху нея — когато нямаш какво друго да правиш, най-добре е да подремнеш. Рун се възхити на практичността му, но самият той не можеше да бъде толкова спокоен. Отново насочи сетивата си навън, заслуша се в ритъма на вечерния град, в утихването на автомобилните двигатели, в приглушените стъпки, в минаващите гласове. И като фон на всичко това бе мекият шепот на падащия сняг.
После Рун чу стъпки и разтуптяно сърце да приближават към църквата. Останалите също се обърнаха, но последователите на Григорий като че ли вече бяха разпознали посетителя, защото не си направиха труда отново да сбутат Рун и другите на някое скрито място.
Сергей изчезна в преддверието и се върна с дребен мъж с мазна коса и остър нос. Непознатият донесе със себе си ледената миризма на сняг.
— Трудно се намира подобно нещо. — Мъжът подаде на Сергей запечатан пластмасов контейнер с размерите на кутия за обувки.
Сергей му връчи пачка банкноти и човекът ги преброи с пожълтели от никотина пръсти. После прибра парите, кимна и с бързи крадливи стъпки изчезна в нощта.
Сергей се обърна към Джордан.
— Сега е наш ред за подаръци, а?
Джордан взе контейнера, освободи малката закопчалка и вдигна капака. Подсвирна изумено, когато видя какво има вътре. Коледа май беше подранила.
— Какво е това? — Ерин докосна лакътя му. Той усети свежия аромат на шампоан от немския хотел и това му навя спомени за онази първа целувка. — Джордан?
Нужна му беше допълнителна секунда, за да дойде на себе си.
— Онова, за което помолих по-рано. — Той наклони кутията, за да покаже синьо електронно устройство, положено във възглавница от сива пяна. Към устройството вървяха батерии, ремъци за носене, наръчници и инструменти за вземане на проби. — Преносим детектор за експлозиви.
— Прилича ми на много голямо дистанционно. — Ерин докосна с пръст синия уред. — На което му липсват копчета.
— Има си достатъчно копчета — възрази Джордан. — Ако работи добре, може да засече следи от експлозивни материали в изключително малки количества. Всичко — от пластичен експлозив и барут до амониеви радикали и азотен тор. Иначе казано, с това чудо можеш да търсиш какво ли не.
— Как действа? — Ерин като че ли беше готова да го вземе и да го пробва веднага.
— Чрез усилване на флуоресцентни полимери. — Джордан извади детектора от пяната и ухапаният от прилепа палец напомни за себе си. — Детекторът излъчва ултравиолетова светлина и измерва промените във флуоресцентния обхват след възбуждането на частиците.
— Опасно ли е? — попита Рун, като гледаше подозрително уреда.
— Не. — Джордан сложи батерията и включи устройството, като продължаваше да говори. — Ще ми дадеш ли онова парче от кожуха на книгата?
Ерин извади фрагмента от джоба си и му го подаде. Студените ѝ пръсти докоснаха дланта му. Джордан не разбра дали го прави нарочно, но подобни неща сс случваха непрекъснато.
Рун прочисти гърло.
— Ще бъде ли достатъчно за нашите нужди?
— Би трябвало да ни е от полза.
Джордан огледа следите от изгоряло от едната стра на на трошащата се смес от вар и пепел. След като прецени, че разполага с достатъчно материал за тест, той нареди всичко на масата и се захвана за работа.