Свещеникът стисна устни, но премълча.
Распутин повдигна полите на расото си с една ръка подобно на дама в бална рокля и ги поведе напред. Петима от последователите му вървяха след него, а другите се наредиха зад Рун, Ерин и Джордан.
Ерин се съсредоточи да гледа къде стъпва и да внимава да не се подхлъзне. Потръпваше при мисълта някаква част от нея да докосне пода. Присъствието на Рун от едната ѝ страна и на Джордан от другата ѝ вдъхваше малко утеха, макар че тримата не биха могли да устоят на десетте, които бяха с тях — по-точно единайсет с Распутин.
Рун се спъна и се подпря на стената.
Джордан насочи фенерчето си към него.
— Добре ли си?
Онези отзад ги побутнаха да продължат.
Рун подуши, сякаш проверяваше нещо.
— Ursus ли надушвам? — обърна се той към Распутин. — Тук долу?
Ерин също подуши, но не усети нищо.
— Не просто ursus — избоботи Распутин. — А самата Ursa. Тъй като така и така сме тук, реших да я посетим в името на доброто старо време.
Монахът неочаквано зави в един страничен тунел и ги принуди да го последват.
Ерин забеляза, че Рун разтрива десния си крак. Долови в движението му безпокойство, примесено със страх.
Джордан явно също го забеляза, защото отново хвана ръката ѝ.
След още няколко минути вървене Ерин най-сетне надуши миризмата. Беше израснала в горите на Калифорния и я разпозна.
Мечка.
Пръстите на Джордан се стегнаха около ръката ѝ.
Пред тях Распутин спря на пресечката на два тунела.
Както и в бункера, хиксът бележеше мястото.
Тунелите се събираха в зала с площ около двеста и двайсет квадратни метра. Решетки от ковано желязо затваряха четирите отвора, образувайки голяма клетка. Металът беше оформен като дървета с преплетени клони и листа, подобно на гора. Украсата продължаваше по стените със стъклени мозайки, изобразяващи дървета и птици. Дълбоките тонове и художественото изпълнение напомниха на Ерин за мозайките в църквата високо над тях.
Въпреки красотата тя едва се сдържа да не повърне. Мускусната миризма на мечката беше примесена с друга, по-отвратителна — вонята на гниещо месо и стара кръв.
Джордан насочи фенера си в клетката и освети черна купчина от козина, свита върху гнездо от сиви кости и борови клони.
Распутин хвана с две ръце решетките, които им препречваха пътя.
–Моя скъпа Урса! Събуди се!
Черната купчина се размърда, като трошеше клони и кости под себе си, докато тежко се обръщаше по корем.
Покрита с белези муцуна се надигна и подуши въздуха. После създанието се изправи на четири несигурни лапи.
Ерин ахна от огромните ѝ размери. Раменете опираха сводестия таван. Прецени, че височината на създанието е над два метра и може би четири и половина, ако можеше да се изправи на задните си лапи.
Мечката се отърси и се събуди напълно. Насочи огромните си като паници очи към тях. В черната им бездна имаше тъмночервен отблясък, който говореше за природата ѝ. Всички косъмчета по тялото на Ерин настръхнаха.
И с един мълниеносен скок чудовището се хвърли към тях.
Рун се озова пред Ерин с вдигнати ръце, готов да я защити. Тя оцени жеста му, но той щеше да е безполезен, ако мечката успееше да преодолее решетката.
— Скъпа Урса — изгука Распутин, когато мечката спря пред него. — Какво ще кажеш за едно последно хапване преди зимния сън?
Сърцето на Ерин бясно се разтуптя. Нима Распутин смяташе да нахрани чудовището с тях? Бърз поглед към Джордан и Рун ѝ показа, че и те си мислят същото. Дори последователите на монаха се бяха дръпнали на по-безопасно разстояние.
Мечката стигна до решетката и потърка главата си в желязото, разкривайки сива козина Наред с черната. Беше стара.
Распутин пъхна ръка между прътите и погали ушите ѝ. Мечката го подуши дружески, после обърна глава към Рун, фиксира го с неестествените си червени очи — и изръмжа.
— А, виж ти, тя те помни! — Распутин се изкиска и почеса мечката под брадичката. — След всички тези години. Представи си само!
Рун отново докосна крака си.
— Аз също я помня.
Ако се съдеше по изражението му, споменът не беше от щастливите.
— Кракът ти е заздравял добре — рече Распутин. — Пък и не трябваше да бъдеш толкова небрежен.
— Защо тя е тук, Григорий? — В гласа на Рун се промъкнаха гневни нотки.