— Защото няма безопасно място навън, където да изкара зимния си сън — отвърна Распутин. — Хората могат да открият бърлогата ѝ. А на нейната възраст се буди бавно. Заслужава спокойно местенце, където да прекара студените месеци.
Распутин нави дългия си черен ръкав, извади къс нож и преряза собствената си китка. Тъмна кръв бликна от раната. Той пъхна ръката си през решетката. Създанието изсумтя, подуши и облиза китката. Дългият розов език се увиваше около ръката на монаха.
През цялото време Распутин ѝ мърмореше нещо на руски.
Ерин покри с отвращение уста, а Джордан преглътна с мъка.
Докато мечката облизваше ръката на Распутин, огромната ѝ предна лапа бутна нещо кръгло през решетката. Сферата се търкулна и спря в краката на Ерин. Тя насочи фенерчето си надолу.
Човешки череп.
Съдейки по малките късчета месо по него, личеше, че е пресен улов.
Ерин отскочи с ужас назад.
— Достатъчно, Григорий — решително заяви Рун.
Распутин дръпна бялата си ръка от умилкващата се мечка и спусна ръкава си. Погледна назад към другите.
— Толкова ли те притиска времето, Рун?
— Дойдохме, за да намерим евангелието и да си тръгнем. — Тъмните очи на Рун нито за миг не се откъсваха от мечката. — Както обеща.
— Обещах. — Распутин извади кърпа от ръкава си и избърса длани. — Елате.
Той тръгна обратно по тунела покрай останалите, обгърнат от миризмата на кръв и мечка.
Продължиха пътя си. Ерин не се нуждаеше от приканване, за да се отдалечи колкото се може повече от мечката.
— Рун? — обърна се тя към вървящия до нея свещеник. — Какво е имало между теб и мечката?
Той въздъхна нетърпеливо.
— Урса навремето беше известна като мечката на свети Корбиниан. Знаеш ли историята?
Ерин кимна. Като малка я бяха накарали да научи наизуст всички светци и житията им.
— На път за Рим свети Корбиниан се натъкнал на мечка, която изяла мулето му. Тогава той принудил мечката чрез Божията воля да приеме седлото и да го откара до дома му. Но това чудовище не може да е онази мечка. Тази история е от осми век.
— Звярът е бласфемари, а те могат да живеят много дълго. Корбиниан срещнал чудовището на пътя и го подчинил на волята си. Много рядко се случва бласфемари да се подчини на сангвинист.
Ерин си помисли за Пиер и прилепите, но премълча.
Джордан се озърна през рамо.
— Тази мечка определено беше твърде голяма, за да я яхнеш.
— А ти как си се срещнал с нея? — любопитстваше Ерин.
— Преди осемдесет години дойде вест за огромна мечка в Русия, която ядяла селяни. Пиер, Григорий и аз бяхме изпратени да я ликвидираме.
— Май не сте го направили — отбеляза Джордан.
Распутин изостана и се включи в разговора, като тупна Рун по рамото.
— Но не поради липса на желание от наша страна. Рун я проследи до зимното ѝ леговище. Пиер не беше доволен от мисията и отказа да участва. Отецът обаче помогна много, след като мечката едва не откъсна крака на Рун.
Свещеникът отново докосна крака си.
— Трябваше ми цяло десетилетие, за да се възстановя.
— А Урса беше просто уплашена — изтъкна Распутин. — Иначе е нежна душа.
Ерин си помисли за купчината човешки кости в клетката ѝ.
— Изобщо не ми се стори нежна — обади се Джордан.
— След като двамата с Пиер освободихме Рун от игривата прегръдка на Урса, тя избяга в гората. — Распутин поклати глава. — Така и не я открихме. Накрая ни извикаха обратно в Рим.
— Но после си я намерил — подчерта Рун. — Как стана?
— Тя ме призова — обясни Распутин. — След като оставих сангвинистите и прегърнах истинската си природа, бласфемари започнаха да ме търсят.
— Мерзостите се намират — горчиво отбеляза Рун.
— Ние сме това, което сме, Рун. Да приемеш участта си вместо да се бориш с нея, ти дава много повече сила, отколкото можеш да си представиш.
— Не търся сила. А благодат.
Распутин се изкиска.
— И успя ли да я намериш след всичките тези векове стремеж към нея? Може би благодатта, която търсиш, се намира в сърцето ти, а не между стените на някоя църква.
Рун стисна зъби.
Няколко минути вървяха мълчаливо. Движеха се бързо. Единственият звук бе хрущенето на зловонния лед под краката им.
Минаха по няколко тунела, които продължаваха в различни посоки, както и покрай стълби, водещи нагоре и надолу към други нива. Ерин обикновено се ориентираше добре под земята, но ако трябваше да разчита на себе си, никога нямаше да успее да се върне в църквата. Джордан като че ли броеше и тя се надяваше. че той има по-добра представа къде се намират.