— Колко още стаи има? — Джордан най-сетне бе включил детектора и обхождаше помещението с него.
— Няколко — отвърна Распутин.
Парче мазилка падна от тавана и се размина на косъм с главата на Ерин.
— Всички ли са толкова разхвърляни? — попита тя предизвикателно. Главата ѝ пулсираше в такт с примигващата крушка.
— Повечето са по-зле.
Ерин въздъхна отчаяно и се включи в търсенето заедно с Рун.
Отне им час да преровят първата стая. Слугите на Распутин не помагаха. Стояха навън в коридора и пушеха. Пушенето също не се отразяваше добре на артефактите, но Ерин реши, че то е просто поредната песъчинка в пясъчния часовник на неизбежното разпадане на тези съкровища.
Распутин си остана вбесяващо жизнерадостен, както винаги.
— Една по-малко, но има и още! — обяви той и ги поведе по някакъв влажен коридор.
Следващата стая, също като първата, беше претъпкана до тавана с миш-маш от безполезни и безценни предмети, но тук поне имаше някаква обща тема — бойна или военна. Ерин впери поглед в пищните стари руски знамена, купчините каски, щикове, наредени като дърва, и нещо като гигантска перка, минаваща през помещението.
Това място беше огромно. Можеха да претърсват цял живот само една стая, без да открият нещо дребно като една книга.
И точно тогава детекторът на Джордан изписука.
51.
Джордан нададе ликуващ вик. „Сега можем да се захванем за работа — помисли си. — И да се надяваме, че скоро ще се разкараме от това място.“
— Книгата тук ли е? — Ерин забърза към него и надникна над рамото му. Дъхът ѝ погали врата му.
Побърза да се дръпне.
— Може би. Не знам. Но поне имаме положително отчитане. Наблизо има нещо с химическа сигнатура, еквивалентна на осемстотин и осем нобела. Точно това засякох върху онова парче в джоба ти.
Той завъртя детектора от една страна на друга, като едва не се блъсна в нея. Устройството го поведе към някакъв опърпан гоблен. Джордан го вдигна и той се разпадна в ръцете му, разкъса се с тиха въздишка.
Този път Ерин не го сгълча. Не се откъсваше от него.
Джордан мина покрай гоблена и навлезе по-навътре в стаята, следвайки сигналите на детектора. Устройството го водеше към гигантската перка, поставена върху дървен сандък в центъра на помещението.
— Мисля, че това е от МИГ-3 — каза Джордан и погали гладкия метал. — Били са изработени само няколко хиляди машини, но размазвали всичко във въздушните боеве на Източния фронт.
— Перката ли активира детектора? — попита Ерин.
— Неее... — Джордан бавно клекна и насочи устройството напред. — Онова, което задейства детектора, се намира под перката. Най-вероятно в този сандък.
— Ние ще махнем перката — предложи Рун и кимна на Распутин.
Джордан ги погледна през рамо. При нормални обстоятелства бяха нужни усилията на шест или седем мъже, за да се повдигне стоманеното чудовище. Но пък в тези двамата нямаше нищо нормално.
Рун и Распутин застанаха от двете страни на гигантската перка и нагласиха рамене под стоманата. По мълчалив сигнал и двамата се изправиха, повдигайки масивната част. Изстена метал. По напрегнатите им лица си личеше, че тежестта е доста голяма дори за тях.
Джордан се пъхна отдолу, като се надяваше, че двамата няма да изпуснат перката върху главата му. Стигна до освободения сандък и се загледа в пълната със слама вътрешност. Сърцето заблъска в гърлото му.
„Ох, Господи...“
— Има ли нещо? — попита Ерин.
От двете му страни Рун и Распутин се огъваха под тежестта на стоманата. Перката започна да потръпва на отслабващите им рамене.
— На място! — извика Джордан. — Никой да не мърда!
Рун долови паниката на войника колкото в гласа, толкова и в сърцето му. Замръзна, Распутин също. За миг страхът премина през него с остри като бръснач криле, които разрязаха решимостта му — да не би перката да е смазала книгата?
— Какво има? — притесни се Ерин. — Да ти помогна ли?
— Не! — От Джордан лъхна солена миризма на страх. — Стойте на място. Отнася се за всички. В противен случай с нас е свършено.
Войникът запълзя назад от стената. Сърцето му препускаше диво.
Рун чакаше, а перката натежаваше все повече и повече.
Григорий му се ухили дяволито.
— Ето че пак сме един до друг, на крачка от смъртта, приятелю мой. Също като в доброто старо време.