Джордан бавно се изправи.
— Не можете да върнете перката на мястото ѝ. В сандъка има невзривени боеприпаси. Детекторът си свърши работата. Но за съжаление намери не книга, а бомба.
— Сигурен ли си, че е бомба? — попита Ерин.
— Съветски противотанков снаряд. Да, сигурен съм.
Както винаги, Ерин започна да спори.
— Може пък книгата да е под нея...
— Дори и да е, нямам намерение да я вадя. — Джордан посочи към коридора. — Съжалявам, момчета, но май ще трябва да отнесете това в другия край на помещението. И съвсем малка тежест да натисне гранатата, всички си заминаваме.
— Чу ли това, Рун? Трябва да внимаваме. — Григорий се разсмя безгрижно.
Смехът му върна Рун десетилетия назад. Григорий беше най-безразсъдният от тримата и изобщо не му пукаше, че нещата може да завършат зле — както за него, така и за останалите. Безгрижната му храброст беше спасявала неведнъж живота на Рун, но го беше излагала също и на опасност.
— Не е ли по-добре вие двамата да се махнете, преди да се опитаме да преместим перката? — попита Рун.
— Няма смисъл — отвърна Джордан. — Ако онова чудо избухне, ще отнесе сградата и половината квартал.
Сърцето на Ерин заби по-бързо.
— В такъв случай предлагам всеки да намери мир с Бога. — Устните на Григорий се извиха в познатата полуусмивка. — На три, Рун?
Двамата вдигнаха перката по-високо и пристъпиха към дъното на стаята. Джордан и Ерин минаха под нея и се заеха да разчистват пътя пред тях.
След като се отдалечиха достатъчно, Джордан им даде знак да сложат перката върху купчина сандъци.
— Ами ако в тях също има бомби? — попита Рун, който се беше задъхал от тежестта.
Джордан изруга, а Ерин стана бяла като платно.
— Животът винаги е бил риск. — Григорий започна да спуска своя край. — Не виждам смисъл да си отидем от този свят, докато мъкнем това нещо.
Лишен от друг избор, а и не особено уверен, че ще може да направи още една крачка, Рун последва примера му. Двамата внимателно поставиха перката върху купчината.
Всички замряха в очакване на най-лошото.
Сандъците обаче издържаха.
Удовлетворен, Григорий извика един от подчинените си и му нареди утре сутринта да намери музейния уредник и да му обясни какво са намерили. Рун бе благодарен, че Григорий пое отговорността за премахването на снаряда.
През следващия дълъг и напрегнат час продължиха да претърсват тази и други стаи. На няколко пъти получиха фалшиви сигнали, веднъж от някакъв ръждясал шумозаглушител на камион, който явно някога се е озовал в близост до взрив.
В някакъв момент косата на Ерин се беше измъкнала от ластика, по бузите ѝ се стичаха мръсни вадички. Рун виждаше, че хаосът около тях ѝ тежи. Тя изглеждаше по-разстроена, че в подземията са скрити толкова много безценни предмети, отколкото от това, че не могат да открият книгата.
Григорий търсеше с обичайното си методично търпение, което рязко контрастираше с безразсъдната му дързост. Лудият монах беше доста по-внимателен и коварен, отколкото смятаха повечето.
Детекторът на Джордан отново се обади.
Ерин отиде до него.
— Поредната автомобилна част ли?
— Да се надяваме, че не е поредният снаряд. — Джордан тръгна към ъгъла на стаята.
Рун го последва.
Устройството ги отведе до разпадаща се плетена кошница, пълна с ленено платно, което някога сигурно е било бяло. Дебел слой прах покриваше всичко, стените на кошницата бяха проядени от черна плесен.
Рун дръпна най-горното платно. Покривка за маса. Той я остави върху писалище от епохата на Луи XIV и посегна към следващото.
— Сигналът става по-силен — оповести Джордан. — Внимавай.
Рун извади още една покривка, наръч кърпи и червен нацистки флаг.
Григорий се напрегна, когато флагът се разгъна и разкри черната свастика. Колко от сънародниците му бяха загинали, сражавайки се срещу този символ? Рун смачка флага и го захвърли настрани.
Ерин вдигна калъф за възглавница, пълен с предмети със странни форми. Остави го на пода и започна да ги преглежда един по един. Измъкна една книга, но тя се оказа пълна с германски кодове.
Рун затвори очи. Дали пък не е било писано евангелието да остане скрито? Може би щеше да е по-добре, ако стане така, ако никога не открият книгата. Отвори очи. Не. Трябваше да я открият, дори само за да я държат по-далеч от Белиал.
Ерин извади почернели консерви сардини от калъфа — и се напрегна.
— Джордан! Рун! Вижте! — Вдигна сиво парче бетон, идентично с онези, в които е била поставена книгата.