Джордан прокара сензора отгоре му. Устройството запищя.
Развълнувана, Ерин започна да вади още фрагменти, докато калъфът не се изпразни. Тя поклати глава. Нямаше никаква книга.
Рун стисна кръста си, помъчи се да задържи вълната на отчаяние, прииждаща с болката от изгарящото сребро.
Нима бяха стигнали дотук, само за да бъдат разочаровани отново?
Джордан разрови останалите неща в кошницата с устройството си.
Сензорът отново запищя, този път равномерно като удари на сърце.
Ерин извади последния протрит плат от кошницата. Вдигна го като погребален саван — със затаен дъх, изпълнена с опасения какво ѝ предстои да открие и в същото време ужасно възбудена. Но онова, което намери, я разочарова и обърка едновременно.
„Какво е това?“
На дъното на кошницата имаше някакъв неугледен блок от сив метал с ширина около трийсетина сантиметра и дължина малко повече. Тя го повдигна внимателно. Беше тежък като олово.
Джордан прокара детектора за експлозиви над него и малко посърна.
-Точно това е задействало сензора. Виждате ли следите от изгаряне? Явно е попаднал в подобен взрив.
Рун се извърна и наведе обезсърчено глава, загледан в кръста на гърдите си.
Ерин отказваше да приеме поражението. Ако не друго, странността на артефакта я беше заинтригувала. Възможно ли бе да търсят именно това — не някаква написана от Христос книга, а символична реликва, част от древна скулптура?
Спомни си думите на отец Пиер, изречени първо на немски и после преведени от Джордан.
Est ist noch kein Buch.
He е книга.
Това ли бе имал предвид Пиер? Или това е просто парче олово, замърсено от фрагментите, когато е било хвърлено с тях в кошницата?
Нещо около фрагментите също я гризеше — нещо, което така и не бе имала възможност да проучи. Но сега, когато разполагаше с повече парчета от пъзела...
Обърна се и подаде оловния блок на Джордан.
— Дръж това. Искам да опитам нещо.
Тя събра разбитите парчета в една стара покривка и ги отнесе в коридора, където имаше повече свободно място. Заедно с онези в джоба ѝ сигурно разполагаше с достатъчно фрагменти, за да възстанови поне донякъде обвивката. Може би дори щеше да успее да разчете арамейския текст, изписан върху нея. В момента това ѝ изглеждаше по-добра идея, отколкото да продължат да се ровят из купчините разпадащ се боклук.
Направи знак на подчинените на Распутин да се дръпнат и разстла покривката на пода. Те я наобиколиха, без да свалят поглед от нея. Ерин престана да им обръща внимание и вдигна един фрагмент. Докато нареждаше парчетата едно по едно, съсредоточена изцяло върху задачата си, щумът, вдиган от Джордан и двамата свещеници, тършуващи в съседната стая, заглъхна.
Целият свят се съсредоточи върху загадката.
По някое време нечия ръка докосна рамото ѝ и я стресна.
— Не намерихме нищо повече — каза Джордан. — Готови сме да продължим със следващата стая.
— Трябва ми още минутка.
Джордан приклекна до нея.
— Какво имаме тук?
Голите крушки по тавана осветяваха фрагментите. Ерин ги беше подредила в квадрат със страна около трийсет сантиметра. Напаснати, те разкриваха релефно изображение и арамейски букви.
Лявата страна на барелефа показваше нещо като скелет с буквата алфа отгоре. Отдясно имаше профил на жив мъж с буквата омега над главата. Двете фигури бяха прегърнати, а около врата на мъжа беше преметнато плетено въже, което стигаше до долната част на гръбначния стълб на скелета и ги свързваше.
— Какво означава това? — попита Джордан.
Ерин изсумтя обезсърчено.
— Нямам представа.
Джордан проследи изображението с пръст.
— Виждал съм този скелет — остро каза той.
— Какво? Къде? — Ерин прехвърли наум местата, на които бяха заедно — гробницата в Масада, бункера и руската църква.
— Насам! — Джордан скочи, сякаш бе на пружини и спринтира обратно в стаята, от която току-що беше излязъл, като едва не събори Распутин.
Ерин се втурна след него, повличайки след себе си свещениците.
— Ама че пъргава двойка — отбеляза Распутин зад нея. — Каква гореща кръв само.
Ерин се надяваше кръвта ѝ да си остане там, където ѝ е мястото.
Джордан се върна при кошницата и вдигна странния оловен блок. Повърхността му бе покрита с черни петна от взрива. Той потърка изгорената част с кожения си ръкав.
— Виж!
Ерин погледна над рамото му и едва сега забеляза смътното изображение отдолу.
Джордан наплюнчи пръстите си и изтри едно кръгче сажди.