От оловната повърхност им се ухили череп. Гръбнакът продължаваше под ъгъл надолу.
Изображението отговаряше на онова върху фрагментите. Ерин предположи, че кашата от вар и пепел е била изсипана върху оловото и е засъхнала като глина, създавайки отпечатък на украсата върху блокчето.
Джордан впери поглед в нея, положил ръка върху металната повърхност.
— Да не би това да е друга кутия? Първо от бетон, а после от олово. Възможно ли е евангелието да е вътре?
Рун чу думите на Джордан. Искаше му се да не вярва. Изглеждаше невъзможно. Той нерешително посегна към блока и си даде сметка, че постъпва също като Ерин — имаше нуждата да докосне, за да се убеди, че е истинско.
„Нима вътре наистина се намира Евангелието от Христос?“
След толкова векове издирване беше решил, че никога няма да го намери, беше приел, че грехът му с Елизабет го е направил недостоен за откритието.
Джордан предаде тежкия оловен блок в протегнатите ръце на Ерин. Тя избърса още сажди с някаква мръсна покривка.
— Не виждам никакви процепи. — Ерин го претегли в ръце. — Струва ми се плътен. Прилича повече на скулптура, отколкото на кутия.
Рун копнееше да вземе метала от нея и да провери истината за себе си, но се сдържа.
— Обзалагам се, немците са вярвали, че вътре има нещо. — Джордан почука следите от изгоряло. — Май са се опитвали неведнъж да го взривят. Затова показателите на детектора бяха толкова високи.
Григорий избута Рун, за да може също да огледа предмета. Ако книгата наистина бе все още затворена вътре, оловният блок не биваше да попада в ръцете на Распутин. Рун застана между него и Ерин.
— Не се бой, Рун — подхвърли Григорий. — Не си правя илюзии, че съм част от пророчеството.
Едва сега Рун си спомни за пророчеството. Никога не беше вярвал истински в него, особено след Елизабет. А ето че сега...
— Докоснете го и тримата — предложи Григорий. — Вижте дали няма да се отвори.
— Възможно ли е да е толкова просто? — Джордан постави длан върху блока.
Ерин положи по-малката си ръка до неговата.
Рун се поколеба. Не му се искаше да прави това пред Григорий.
Сякаш прочел мислите му, Распутин даде знак. Мрачните му последователи влязоха в стаята. Заплахата им беше съвсем осезаема.
Рун постави ръка до ръцете на Джордан и Ерин.
Ерин не смееше да помръдне.
Студената ръка на Рун смразяваше нейната от едната страна; топлината на Джордан къпеше другата. Не можеше да повярва, че именно тя, посветила живота си на науката, е поставила длан върху някакъв оловен блок и очаква чудо. Какво бе станало с нея през изминалия ден и половина? Ако Джордан и Рун не бяха до нея, щеше да махне ръката си от метала и да я пъхне в джоба си.
Но те бяха тук, така че тя остана на мястото си и се опита да убеди самата себе си, че просто им угажда, макар да знаеше, че не е така.
Чакаше, а в дланта ѝ се просмукваше студ. Металът бе мъртъв, досущ като труп. Ирационалнага мисъл не напускаше ума ѝ. Книгата беше мъртва и нямаше да се върне към живот на руска земя.
Спомни си думите на кардинала: „Книгата може да бъде отворена единствено в Рим.“
— Е. доста разочароващо — заяви Джордан и дръпна ръката си, като с това прекъсна кръга и призна поражението им.
Рун последва примера му и Ерин притисна блока към гърдите си. Дали щеше да се случи някакво чудо, ако имаше вяра?
Тръсна глава.
„Достатъчно.“
— Знаех си, че няма да е толкова лесно — рече Джордан.
— Така е. — Распутин изгледа многозначително личния си асистент Сергей и младежът излезе навън.
На Ерин не ѝ хареса мисълта къде би могъл да отива.
— Да съберем фрагментите — каза Рун. — И да си вървим по пътя.
— И накъде води вашият път? — попита Распутин и препречи изхода.
— Това да не би да означава, че нарушаваш думата си, Григорий? Искаш да откраднеш книгата и да ни убиеш ли?
Распутин не помръдна от мястото си.
— Ако Бог ви е избрал, не мога да Го спра по никакъв начин.
— Чудесно! — Джордан пристъпи напред. — В такъв случай, благодаря за помощта и...
Петима прислужници се завтекоха и бързо го наобиколиха.
— Не се прави на глупак — каза Рун на Распутин със съвсем спокоен тон, сякаш обсъждаха подробности около пътуване. — Трябва да знаеш, че тук не разполагаш с необходимите ресурси, за да отвориш евангелието.
— Много добре разбирам това, скъпи ми Рун. — Распутин се усмихна. По гърба на Ерин пробягаха ледени тръпки, нямащи нищо общо с руския климат. — В играта са замесени по-големи сили от теб и мен.