Няколко секунди Распутин го наблюдаваше преценяващо със сините си очи, без да отговори.
— Не, скъпа моя — най-сетне каза той. — Той е твърде готов да дойде с теб. Обещах ти книгата като жест на добра воля към онези, на които служиш. Но Рун е мой. Можеш обаче да вземеш един от човеците, ако господарят ти на свой ред ми гарантира живота на някого по мой избор.
— Не ни беше обещал това, Григорий. — Гласът на Рун остана спокоен, но въпреки това прислужниците на Распутин го наобиколиха още по-плътно. — Ако трябва някой да бъде взет, защо да не съм аз?
— Да — обади се Батори. — Защо да не е той?
Распутин даде знак на останалите си последователи и те неохотно пристъпиха към нея.
— Решението си е мое. Не злоупотребявай с търпението ми.
— Ти ни даде думата си, Григорий — напомни Рун. Обеща, че няма да ни се случи нищо лошо.
Батори не му обърна внимание.
— Моите извинения, отец Распутин. — Тя огледа първо Ерин, после Джордан. — Ще приема милото ви предложение, но ме изправяте пред труден избор. Кого от двамата?
— Вземи мен. — Джордан ѝ смигна. — Аз съм доста по-забавен.
— Изобщо не се съмнявам. — Устните на Батори сс извиха в дяволита усмивка. Сребърните ѝ очи се взряха в очите на Рун и проблеснаха злонамерено. — Но мисля, че ще предпочета жената.
Рун се хвърли към Батори, но тълпата стригои го повали, преди да е успял да направи и една крачка, и го прикова към земята с тежестта си. Трима други хванаха Джордан.
— Стига, Рун. — Распутин го подритна леко с върха на черния си ботуш. — Винаги спазвам думата си. Всъщност всяка своя дума.
Рун се помъчи да се освободи. До него Джордан също направи опит да се отскубне. Беше безсмислено. Очите на Ерин бяха станали огромни. Стригои я държаха за двете ръце. Тя също не можеше да се измъкне. Рун се наруга, че така глупаво се бе доверил на Григорий. Това също стана по негова вина.
Распутин постави ръце на хълбоците си.
— Батори, мила моя, дадох дума, че на жената няма да ѝ се случи нищо лошо, докато е в Русия. И ти ще спазиш това обещание. Но закрилата ми приключва веднага щом тя прекоси границата ни. След като напуснеш територията на Русия, можеш да правиш с нея каквото си поискаш.
Ерин се опита да се бори с държащите я ръце, но не успя дори да помръдне. В стаята нахълтаха още от последователите на Распутин и изпълниха помещението с миризма на смърт.
Рун се мяташе под онези, които го държаха, като се бореше със зъби и нокти. Кръв изпръска близката стена. Отгоре му наскачаха още фигури.
Джордан също се бореше с нападателите си, но внезапно се отпусна. Ерин ахна. Мъртъв ли беше? Или са го проснали в безсъзнание?
Искаше да го приближи, но това бе невъзможно.
Нечии ръце грабнаха оловния блок. Други закопчаха ръцете ѝ отпред с белезници.
Някаква студена яка обхвана шията ѝ и слугите на Григорий отстъпиха крачка назад. Когато Ерин се хвърли към проснатия на земята Джордан, в гърлото ѝ се забиха остри игли. По шията ѝ потече кръв.
Задъхана, тя се закова на място. Шията ѝ пулсираше. Нашийникът беше с шипове, подобно на кучешки, макар че върховете им сигурно бяха подострени, за да ѝ причиняват по-силна болка. Някой прокара пръст под нашийника, освободи шиповете от плътта ѝ. Ерин стисна зъби, за да не изкрещи.
От наобиколилите я стригои се изтръгна стон. Погледите на всички бяха насочени към шията ѝ. Онзи, който я държеше, облиза устни.
— Достатъчно! — извика Распутин.
Той си проби път до Ерин. В ръцете си държеше кожен ремък. Закачи единия му край за нашийника и подаде другия на Батори.
— Благодаря. — Червенокосата уви ремъка около китката си и дръпна силно.
Ерин се задави, нашийникът така я стягаше, че не можеше дори да се закашля. Не бе в състояние да диша. Вдигна закопчаните си ръце към гърлото и се опита да разхлаби каишката. Студени пръсти хванаха китките ѝ и дръпнаха ръцете ѝ надолу. Можеше да умре така.
— Искам да сме наясно. — Батори приближи лице плътно до нейното. — Мога да те докарам на косъм от ужасно болезнена смърт в Русия, без да нарушавам обещанието си към Распутин.
С подкосени колене Ерин се взря в студените сребърни очи. Дали те щяха да са последното нещо, което вижда?
— Надявам се и вие да разбирате това, отец Корза. — Батори погледна към купчината тела, под които беше Рун.
Всичко около Ерин потъна в мрак.
Притиснат от слугите на Григорий, Джордан се мъчеше да си поеме дъх, но тежестта на телата им бавно го задушаваше. Зъби се забиха в ръцете и краката му.
„Моля те. Господи, не позволявай да умра по този начин...“