Молитвата му получи отговор оттам, откъдето очакваше най-малко.
Сякаш много отдалеч до него достигна викът на Распутин:
— Достатъчно!
Натискът моментално намаля; телата се дръпнаха от него. Гореща кръв течеше от ухапванията по ръцете и краката му. Виеше му се свят. Всичко пред очите му се въртеше, но постепенно въртележката спря.
Невъзможно силни ръце го изправиха на крака. Слугите на Григорий вдигнаха и Рун. Един от тях остана да лежи на земята, кървеше обилно.
Рун май се беше представил по-добре от Джордан.
— К-къде отведоха Ерин? — Джордан се олюля замаян. Колко ли кръв беше изгубил?
— Далеч. — Распутин се усмихна с безумната си усмивка. — Ако Батори не я убие по пътя, имам представа къде ще се озоват в крайна сметка.
Рун изплю кървава храчка и изтри брадичка с опакото на дланта си.
— Защо допусна Белиал да вземе нея и евангелието? Те са безбожници. Трябва да си наясно какви ще са последствията, ако отворят книгата.
— А ако книгата попадне у сангвинистите, последствията по-добри ли ще бъдат за мен? — Распутин го погледна печално. — Твоята любима църква притежава безброй свети томове, Рун. Претъпкали са тайния си архив с тях — ала никога не са използвали някой от тях, за да помогне на мен и на моите хора.
— Но светът ще страда, Григорий. Целият свят, сътворен от Бог.
— Светът страда и сега. — Распутин прокара длан по дългата си коса. — И твоят Бог не прави нищо. Твоята църква не прави нищо. Твоите човеци не правят нищо.
Рун пристъпи към Распутин, но руските му последователи отново го наобиколиха и го принудиха да спре.
— Щом няма значение, тогава ни пуснете — намеси се Джордан.
Распутин се изкиска.
— Много е очарователен този твой воин.
— Какво замисляш за нас, Григорий?
— Каквото замислих от самото начало. — Распутин се обърна да излезе от претъпканата стая. Щракна с пръсти и мрачните му спътници подкараха Джордан и Рун след него. — Смятам да оставя твоя Бог да ви спаси, Рун. Нали това е вечната ти молитва, приятелю? Спасение от Неговата ръка.
Задъхана, с пламнала шия, Ерин се мъкнеше по тъмния коридор по петите на Батори, теглена като куче. Жената беше охлабила нашийника достатъчно, за може да диша — едва-едва.
Думите на Распутин кънтяха в ушите ѝ: „След като напуснеш територията на Русия, можеш да правиш с нея каквото си поискаш.“
Ако не се освободеше, преди да напуснат Русия, Батори щеше да я убие.
Ами Джордан? Дали той вече не е мъртъв?
Отказваше да го повярва.
Когато Батори я помъкна навън, Рун несъмнено бе жив и се бореше отчаяно, макар да нямаше никакви изгледи за успех. Джордан обаче не помръдваше, притиснат в пода и хапан по ръцете и краката.
„Не може да е мъртъв... не може.“
Ерин вдигна глава, мъчейки се да намали притискането на шиповете в гърлото ѝ. Дори от това малко движение огнената болка прониза шията ѝ и зрението ѝ се замъгли. Подозираше, че шиповете са от сребро и че нашийникът най-вероятно е предназначен за залавяне на сангвинисти. Опита се да не мисли колко ли по-зле би се чувствала, ако среброто действаше на тялото ѝ като отрова, както беше при сангвинистите.
Батори вървеше без никакво колебание по коридорите и оставяше гротескния си вълк да я води. Чудовището подтичваше отпред, като от време на време навеждаше глава към пода и душеше като обикновено куче. Ерин намери естествеността на това поведение за обезпокоителна, сякаш създанието нямаше право да се държи като обикновено животно.
— Защо мразите Рун Корза? — Гласът на Ерин прозвуча дрезгаво и чуждо, отекна в коридора.
Ремъкът помръдна и гърлото ѝ се стегна от страх, но Батори не дръпна рязко.
— Онова създание съсипа фамилията ми.
Ерин ускори крачка, за да не изостава.
— Значи е вярно. Значи наистина сте потомка на онази Елизабет Батори. Но как така Рун я е съсипал?
— Убил я е и я превърнал в чудовище. Като стригой тя измъчвала селяните, за да задоволи нуждите си. По онова време подобно нещо щяло да мине незабелязано, но после тя продължила с благородни момичета и унгарският крал я лишил от богатството и от благородническата ѝ титла, а после пратил църквата след нея. Оттогава...
Гласът ѝ замря и тя докосна белега на гърлото си.
Ерин направи още няколко крачки и я подкани:
— Оттогава?...
Ръката на Батори се отпусна.
— Били сме без пукнат грош, преследвани. Накрая се появил някакъв непознат и предложил спасение, връщане на изгубеното богатство, а също и отмъщение. — Тя вдигна ръка. На един от пръстите ѝ имаше голям пръстен с рубин. — Той дори върнал част от фамилното богатство и бижута, спасил ги, преди да бъдат изгубени завинаги. Но подобна благородна щедрост трябвало да се заплати скъпо. По една жена от всяко поколение трябвало да служи безропотно на суров господар, да се покори изцяло на жестоката му воля. Аз съм единствената жена от моето поколение. Така че тази участ се падна на мен, независимо дали я желая или не.