Последните думи бяха изречени с дълбока горчивина.
Ужасена, Ерин се умълча. Стигнаха някаква врата и Батори я отключи, разкри се мръсно стълбище. Червенокосата извади фенерче от джоба си и го включи. Стълбището се изкачваше няколко етажа. Предстоеше им дълго катерене.
— Хайде.
Батори я издърпа, а вълкът избърза напред. На всяко стъпало нашийникът се впиваше в гърлото на Ерин. По шията ѝ отново потече кръв. Тя се опита да блокира болката в ума си и да измисли някакъв начин да се спаси.
Вълкът беше стигнал следващата площадка. Там имаше врата. Това можеше да е единственият ѝ шанс.
Щом стигнаха на площадката, Ерин пое дълбоко дъх, бързо приклекна и изнесе крак, подкосявайки коленете на Батори.
Докато жената залиташе назад към стръмните стъпала, Ерин рязко дръпна ремъка от ръката ѝ и го освободи. Батори се затъркаля надолу. Ерин се извъртя настрани. Шиповете продължаваха да се впиват болезнено в шията ѝ, но не ѝ пукаше. Ако успееше да мине през вратата и да я заключи по някакъв начин, можеше и да успее да изгуби похитителите си в лабиринта на Ермитажа.
Нагоре по стълбите вълкът изквича, сякаш беше усетил болката на господарката си.
Светещи червени очи погледнаха надолу към Ерин.
Тя залепи гръб за вратата и се помъчи да я отвори със закопчаните си ръце. Опита да завърти дръжката — и се отчая.
Заключено.
Воден по тунела от група прислужници на Григорий, Джордан долови вонята на гигантската мечка. Представи си човешкия череп, който се бе изтъркалял от клетката ѝ, и погледна косо Рун.
Свещеникът кимна. Той също разбираше истината.
Распутин смяташе да нахрани мечката с тях.
Джордан беше очаквал удобен момент, но кучите синове го бяха наобиколили плътно като стена, на по-малко от крачка от него. Познаваше силата им и собствената си слабост. Беше изгубил твърде много кръв, за да може да се съпротивлява кой знае колко. По дяволите, едвам вървеше.
Нима щеше да умре така, като мечешка кльопачка? Спомни си отчаяната си молба да не свърши живота си от зъбите на слугите на Григорий. Молитвата му беше получила отговор и странно, но той още изпитваше благодарност. Хиляди пъти предпочиташе пастта на мечката пред кучешките зъби на стригой.
И тогава си представи лицето на Ерин, спомни си устните ѝ, как горещите ѝ ръце пълзяха по кожата му.
Трябваше да се освободи. Трябваше да я намери. С всяка изминала секунда Батори я замъкваше все по-далеч от територията на Распутин и по-близо до смъртта. Беше видял пламъка в очите на жената. Тя възнамеряваше да убие Ерин при първа възможност, без да престъпи обещанието си пред Распутин.
Само за да нарани Рун.
Тунелът свършваше малко по-нататък, вонята на мечката вече бе непоносима. Джордан видя украсената решетка, изобразяваща гора. Двамата с Рун бяха избутани напред, докато не се притиснаха в орнаментираните железни пръти.
Мечката дремеше в клетката си. Може би щеше да е прекалено уморена, за да ги яде.
Распутин блъсна с длани решетката и тя зазвъни като звънец, приканващ за вечеря.
Създанието тежко се надигна.
Беше дошло време за ядене.
Изпълнена с животинска ярост, Батори се сви ма кълбо, докато се търкаляше надолу по стълбите, блъсната от проклетата археоложка. Усети с гърба си oстрия ръб на всяко стъпало, докато най-сетне не стигна площадката и не остана да лежи просната на земята.
Отгоре се разнесоха два глухи удара. Батори чу ръмжене, разбра, че е насочено към археоложката и изпита задоволството, излъчващо се от Магор. Чувство, изпитвано от хищник, хванал жертвата си натясно.
— Леко! — извика Батори, споделяйки радостта на вълка си. Помагаше ѝ да притъпи болката, докато я изправяше на крака. Щеше да получи няколко лоши синини, но нищо по-сериозно. Толкова дълго бе живяла с болката, че вече почти не я забелязваше.
Заизкачва решително стъпалата към горната площадка. Магор беше приковал жената за очуканата врата — бе поставил лапи върху раменете ѝ и опрял зъби в шията. Батори усети колко силно желае да разкъса гърлото ѝ. Ноктите му драскаха бетонната стена.