Рун беше изблъскан грубо през портата в клетката.
Главата на Урса се завъртя към него.
— Да, любов моя — извика Григорий. — Играй си с него колкото си искаш.
Приклекнал и на подобаващо разстояние, Рун заобиколи чудовището. Помещението беше голямо, около петнайсет на петнайсет метра. Трябваше да използва мъдро това пространство. Раменете на създанието докосваха тавана. Рун не можеше да скочи отгоре му.
Някаква клонка изпука под стъпалото му, освобождавайки остра миризма на бор, единствения нормален аромат в залата. Рун го пое с пълни гърди.
И тогава Урса се хвърли напред.
Гигантската ѝ лапа замахна със свръхестествена скорост.
Рун очакваше атаката. Навремето Урса винаги замахваше с лявата си лапа. Рун се метна под ноктите и се претърколи, озовавайки се в центъра на помещението.
Проблясване привлече вниманието. Затича се напред и грабна предмета от земята. Манерка. И друг сангвинист е бил принесен в жертва на това място. Огледа се и откри още доказателства — кръст, сребърна броеница, парче от черно расо.
— Дано Бог се смили над душата ти, Григорий — на висок глас рече Рун.
— Бог е забравил отдавна душата ми. — Григорий разтърси решетката. — Както и твоята.
Урса се обърна към Рун.
Той бързо огледа залата. Ако убитият сангвинист е бил въоръжен, може би оръжията му още бяха някъде тук. Ако можеше...
Урса отново се хвърли към него.
Рун не помръдна.
Земята се тресеше под лапите ѝ. Рун чу как старото ѝ сърце се ускорява от възбуда и отново затуптява.
Когато зловонният ѝ дъх докосна бузата му, той се просна по гръб и остави инерцията да понесе чудовището над тялото му. Морето тъмна козина мина на сантиметри от лицето му. Рун вдигна кръста си го опря в корема ѝ, от което козината ѝ запуши.
Урса изрева.
Не ѝ беше нанесъл сериозно поражение, но пък ѝ беше напомнил, че не е комар, който може да бъде смазан без усилие.
Джордан нададе ликуващ вик от другата страна на решетката.
Рун се претьрколи, ръцете му затърсиха предметите, които бе видял преди атаката. На пода лежаха две тояги със сребърни накрайници. Братът му по вяра Дзян беше умрял тук. Рун го бе гледал как тренира часове наред със същите тези тояги дълбоко под некропола на Рим, където бе домът на сангвинистите.
Още заслепена от болка, Урса въртеше глава наляво-надясно.
Рун приклекна и остана абсолютно неподвижен, като мереше затвора си с очи.
Хрумна му идея и той се хвърли към желязната решетка до вратата, намираща се по-далеч от Григорий.
Урса забеляза движението и се хвърли към него.
Като скочи и се извъртя в последния момент, Рун стовари едната тояга върху муцуната ѝ и се претърколи настрани.
Огромното туловище на Урса се заби право в решетката, като изби единия от двата поддържащи пръта от пода. Този ъгъл на вратата се огъна. Отворът бе твърде малък, за да може Рун да се промъкне през него, но той и не възнамеряваше да бяга.
Поведе мечката обратно към Григорий и Джордан, които наблюдаваха смъртния двубой.
Урса се понесе след него. Рун предприе същата маневра, но този път мечката се плъзна и спря на сантиметър от решетката. Лапата ѝ изсвистя и го удари по гърба, докато отскачаше. Беше само перване, но ноктите ѝ успяха да разкъсат кожената му броня и да одерат плът от гърба.
Рун изпъшка от болка и решимост едновременно.
Урса клекна и поднесе окървавената си лапа към муцуната си. Без да престава да го гледа с мъничките си очи, тя облиза всяка капка кръв от ноктите си, като сумтеше от удоволствие.
Рун чакаше в отсрещния край на помещението, до повредената решетка. Миризмата на желязо от собствената му кръв изпълваше ноздрите му. Той прокара едната тояга по кървящия си гръб и през колана, като пъхна горния ѝ край през свещеническата си якичка. Така остана с една тояга и с една свободна ръка.
Счупи тоягата с коляно и пусна двете парчета на земята.
После се отпусна на същото коляно, сведе глава и изрече молитва, за да успокои ума си. Целуна кръста си и допирът опари устните му. Болката се събра в една точка, като по този начин съсредоточи и него.
Докосна челото си с показалец.
— In nomine Patris...
Докосна гърдите си.
— Et Filii...
После докосна първо лявото си рамо, после дясното.
— Et Spiritus Sancti.
Накрая кръстоса палеца си върху показалеца и го целуна.
Взе двете парчета от тоягата.
Мечката приближаваше.
— С кръстния знак избави ме от враговете ми, Господи.