Но поне щяха да умрат, опитвайки се да се измъкнат.
Смътна сива светлина изпълни шахтата.
Някой идваше.
Джордан стисна зъби в малката стая в папския дворец. Гол до кръста, той лежеше по очи на дебел вълнен килим, покриващ полирания дървен под.
Надя играеше ролята на медицинска сестра и почистваше раните от ухапванията по ръката и гърба му — естествено, без да я е грижа дали му е приятно.
— Странна татуировка — отбеляза тя, когато видя белега на Лихтенберг, оставен му от светкавицата.
— Знам — каза той и се намръщи. — Трябва да умреш, за да се сдобиеш с такава.
Надя ги беше измъкнала от площада през някаква тайна врата и ги бе вкарала в Апостолическия дворец, където живееше папата. После бързо ги отведе в тази проста стая с варосани стени. Вътре имаше старомодна дълга дървена маса, шест тежки стола и зловещо разпятие на стената. След срещата с Пиер Джордан почти не можеше да гледа разпятия.
Вместо това заби поглед в килима. Миришеше на мокра овца.
Надя изцеди кафявата кърпа в меден тас, чиято вода беше порозовяла от кръвта.
— Къде е Бернар? — Рун крачеше напред-назад из стаята, като спираше за секунда, колкото да надникне през прозореца към двора долу.
— Пратих вест. — Надя отново сръчка Джордан.
Ох. Сега просто се правеше на гадна.
Тя извади стъклен буркан от раницата си.
— Може да щипе.
— Не биваше да го казваш — измърмори Джордан. — Би трябвало да излъжеш.
— Лъжата е грях.
— Но пък каза на кардинала, че сме мъртви.
Надя отвори буркана. Съдържанието му миришеше на катран, смесен с конски тор.
— Това пък какво е? — попита той, сменяйки деликатната тема.
Надя изсипа малко от гъстата смес върху показалеца и средния си пръст.
— По-добре да не знаеш.
Той отвори уста да възрази, но размисли и премълча. Щом това нещо гнусеше не друг, а Надя, май наистина беше по-добре да не знае.
Тя размаза мехлема върху една рана на гърба. Кожата му направо се подпали.
Той изпъшка и моментално плувна в пот.
— Като напалм е.
— Знам. — Тя работеше бързо, запечатваше всяка рана.
Джордан се загледа в едно ухапване по ръката си.
Сълзеше откакто бяха напуснали Русия, но вонящият мехлем спря кървенето. Той пое дъх, надявайки се, че паренето ще утихне.
— Какъв е планът за откриването на Ерин?
Рун продължаваше да крачи, но стъпките му почти не се чуваха върху стария килим.
— Щом кардиналът пристигне, ще съставим екип, който да търси нея и книгата. Сангвинистите имат широка мрежа от информатори, особено в Рим. Ще ги намерим.
По личната преценка на Джордан мрежата от информатори на сангвинистите досега се бе оказала абсолютно безполезна, но изказването на подобно мнение нямаше да помогне с нищо. Остана мълчалив, докато Надя грубо превързваше раните му. Тази жена определено нямаше бъдеще като медицинска сестра.
Накрая му метна чиста сива тениска и той се надигна, за да я облече. Вече приличаше на нормален тип с няколко лепенки, а не на оцелял от атака на стригои.
Това можеше да се нарече прогрес.
Някой почука и вратата рязко се отвори преди който и да е от тях да стигне до нея.
На прага стоеше кардиналът. С червеното си расо и всичко останало.
От двете му страни имаше мъже в сини панталони, затъкнати във високи черни кожени ботуши, сини ризи с дълъг ръкав и бели якички, бели ръкавици и черни барети. Сякаш се бяха появили от някакъв друг век.
Но пистолетите „Зиг Зауер“ в ръцете им си изглеждаха съвсем модерни.
Ерин замръзна, когато светлината долу стана по-ярка. Не искаше никой да ги чуе — и осъзна колко нелепо беше това.
Килията имаше само един изход и двамата с Нейт се бяха натикали с него, на три метра над земята. Всеки стригои чуваше туптенето на сърце, така че криенето беше безполезно. Единственият начин да се спасят бе бягството.
Над нея Нейт се закатери по-бързо. Тежкото му дишане показваше колко много усилия му струва изкачването. И тъй като нито той, нито Ерин знаеха височината на шахтата, тя нямаше представа дали има смисъл да бързат. Следваше го плътно, като се молеше за чудо.
Вълкът излая нагоре в шахтата.
Звукът отекна от камъка, сякаш ги преследваше цяла глутница адски хрътки.
Нейт се подхлъзна.
Ерин заби с всички сили крака и гръб в стените на жлеба.
Напразно.
Сблъсъкът повлече и нея. Двамата полетяха надолу. Главата и ръцете ѝ се плъзгаха по стените в отчаян опит да забави падането.