После полетя в празното пространство, с Нейт над нея.
Гърбът ѝ удари не камък, а някаква фигура, която рухна на пода.
Ерин се опита да избута Нейт и да се освободи, но той бе твърде тежък.
Някаква жена засипа проклятия на непознат език и с острите си лакти я изтика настрана. Ерин се претърколи от Батори, изпълнена с мрачно задоволство.
Едър стригой я вдигна с лявата си ръка, а Нейт с дясната. Беше висок най-малко два и десет, плешив, с очи като мъниста. Изглеждаше тъмнокож за стригой и носеше мръсен дочен панталон и бяла тениска на петна, под която изпъкваха мускулести гърди. Определено беше невъоръжен от кръста нагоре. Ерин погледна надолу. На колана му висеше кинжал в кожена ножница.
Великанът метна Нейт до стената, после протегна ръка към Батори.
И спря.
Рязко дръпна ръката си назад.
Кръв течеше от една рана на ръката на Батори. Мръсната бяла превръзка се беше смъкнала до лакътя ѝ, най-вероятно при сблъсъка ѝ с Ерин. Шевовете на трицепса се бяха скъсали и кръвта се стичаше по ръката. Батори погледна, изруга и вдигна превръзката. Тя отново се смъкна.
Вълкът смушка с муцуна крака ѝ и изскимтя.
— Назад. — Батори го избута грубо, почти като обезумяла. — Магор, стой настрана.
Създанието се оттегли крачка назад и седна.
Ерин присви очи. „Интересно.“
Батори с мъка се изправи на крака без чужда помощ. Капка кръв капна от ръката ѝ на пода. Цветът изглеждаше странен, но Ерин не можеше да се наведе и да разгледа по-добре, защото великанът я държеше здраво.
— Много си предприемчива — каза Батори, като изтупваше панталоните си.
— Първата работа на всеки затворник е да избяга — отвърна Ерин.
Великанът се взираше с широко отворени очи в ранената ръка на Батори.
Ерин никога досега не бе виждала стригой да реагира на кръв със страх, а не с възбуда. Явно да раниш Батори беше лоша идея.
— Ще се погрижа за раната си. — Батори вдигна фенера. — И после ще се върна.
И какво щеше да стане тогава?
Батори се обърна към едрия стригой, който държеше Ерин.
— Михир, остани тук и ги наглеждай. Не им позволявай дори да помислят за бягство.
Михир сведе глава.
Батори подсвирна на вълка и тръгна към тунела. До решетката я очакваше друг стригой. Той затвори и подръпна вратата, може би за да се увери, че е заключено, след което последва червенокосата.
Ерин отново се намираше в килията, но този път в компанията на гневен стригой. Той я блъсна настрани и тя се извъртя, за да не падне върху Нейт.
Михир насочи фенерчето си нагоре покрай жлеба, от който току-що бяха паднали двамата пленници.
Ерин се наведе над младежа.
— Добре ли си?
Клепачите му потръпнаха и се вдигнаха.
— Това са най-гадните разкопки, на които съм ходил.
Тя се усмихна.
— Когато се измъкнем от всичко това, обещавам да ти напиша страхотна препоръка.
Михир ги приближи, като заобиколи отдалеч единствената капка от кръвта на Батори върху пода. Извиси се над тях.
–Без приказки.
Погледът му се задържа върху прясната кръв, която се стичаше по шията на Ерин. Нейните рани също се бяха отворили при падането. Тя видя глада в очите му.
Стисна зъби. Нямаше да се уплаши. Сърцето ѝ обаче не обърна внимание на окуражителните мисли и препусна. Уплашена или не, смяташе да използва жаждата му за кръв за собствена изгода.
Вместо да се свие уплашено, както искаше той, Ерин пристъпи към Михир, наклонила глава настрани. Знаеше, че той може да надуши кръвта, да чуе уплашеното ѝ сърце. Самият Рун едва успяваше да се овладее при вида на течаща кръв. Михир несъмнено беше по-слаб от свещеника.
Погледът му остана прикован към шията ѝ и дишането му стана неравномерно. Ерин държеше лявата си ръка отпусната. Щеше да има само един шанс — стига късметът да ѝ се усмихне.
Михир облиза устни, но се сдържа.
Нуждаеше се от по-добра покана. Ерин стисна зъби и прокара пръсти по наранената си шия. Без да откъсва очи от неговите, докосна с окървавени пръсти устните му.
С мълниеносна скорост Михир посегна към гърлото ѝ. Нейт извика предупредително, като отвлече за миг вниманието на чудовището.
Един миг бе повече от достатъчен.
Ерин рязко се отпусна на коляно, издърпа кинжала от ножницата на колана му и го заби под гръдната гост.
Михир залитна напред. По ризата му се разпълзя кърваво петно.
Нейт се озова до нея. Издърпа ножа от тялото на Михир и с едно бързо движение преряза гърлото му. Стригоят рухна на пода и черната му кръв оплиска камъка. Вдигна се струйка дим, когато кръвта му докосна капката кръв на Батори.