— Ако смятате да ни разпитвате цял ден — намеси се Джордан, — защо не изпратите екип да търси Ерин и книгата? За да се уверите, че не сме били целия път дотук само за да ви разказваме небивалици?
— Не може да държите такъв тон на кардинала! — изгледа го кръвнишки Амвросий.
— Ти ли ще ми кажеш? — Джордан избута стола си назад, готов да зашлеви набързо отеца.
Надя се размърда на мястото си. Ако Рун дадеше знак, тя и Джордан бяха готови да се бият.
Рун вдигна ръка.
— Успокойте се. Ние...
На вратата леко се почука.
Рун се заслуша. Петима мъже и една жена. Усмихна се, когато разпозна ударите на едно от сърцата. Едва се сдържа да не падне на колене и да благодари на Господа. Е, това можеше да почака.
Надя също чу и го погледна.
Джордан местеше поглед между двамата, привлекателното му лице бе изкривено от объркване.
Амвросий надяна най-надутата си физиономия и отвори вратата.
Ерин влезе в стаята.
Нашийникът на Батори беше оставил рани и засъхнали струйки кръв по шията ѝ. Лицето и ръцете ѝ бяха омазани в мръсотия, изглеждаше изтощена. Младежът, който я следваше, бе в още по-лошо състояние.
Но тя беше жива.
Джордан сграбчи Ерин в най-чудесната прегръдка, която бе получавала от цяла вечност. Тя затвори очи и отпусна глава на гърдите му. Искаше ѝ се да си почива така много, много дълго.
— Как дойде тук? — попита Рун. — И кой е този с теб?
Ерин се освободи от ухиления Джордан.
— Това е Нейт Хайсмит. Беше член на екипа ми в Цезарея. Батори го заловила и го докарала в Рим.
Нейт се ръкува с всички, като хвърляше подозрителни и ревниви погледи към Джордан след онази несъмнено любвеобилна прегръдка.
Джордан сякаш не забеляза и си остана ухилен до уши. Не откъсваше поглед от Ерин и тя не се сдържа и също се усмихна. Когато Батори я беше помъкнала със себе си, оставяйки Джордан и Рун в лапите на Распутин, тя се страхуваше, че никога повече няма да види някого от двамата.
Джордан набързо ѝ разказа за случилото се през последните часове.
На свой ред тя обясни как двамата с Нейт бяха избягали през тунелите на цирка на Нерон във Ватикана. Щом пристигнали тук, тя настояла за среща с кардинал Бернар и двамата били незабавно арестувани от швейцарските гвардейци.
— Руините на цирка! — възкликна Рун. — Разбира се. Онзи прокълнат лабиринт от тунели е идеалното убежище за Белиал.
— Защо? — попита Джордан.
— Защото се намира под земята, защитен е от слънцето, така че чудовищата на Батори могат да бродят свободно там през деня — обясни Рун. — Но най-важното е, че циркът е и най-нечистото място в Рим. Пясъците му са завинаги опетнени от кръвта на християните, загинали като мъченици там. Тази мерзост укрепва нейните сили и отслабва нашите.
Кардинал Бернар направи знак на един гвардеец и на Амвросий.
— Изпратете войници в цирка. Сангвинисти и хора. Да претърсят тунелите и да намерят книгата. И съобщете на Негово светейшество.
Войникът и свещеникът кимнаха и напуснаха.
Кардиналът поиска Ерин и Нейт отново да разкажат за преживелиците си, като сравняваше подробностите. Отне му много време, но накрая като че ли повярва, че му казват истината.
— Опишете ми отново книгата. — Кардиналът затвори очи и сплете пръсти.
— По-добре да ви нарисувам скица — предложи Ерин и направи знак да ѝ донесат лист и химикалка.
Кардиналът кимна и ѝ даде папска бланка. С бързи щрихи Ерин започна да рисува приблизително изображенията върху книгата.
— Това е оловен блок, горе-долу с размерите на Библията на Гутенберг — каза тя и бързо описа странната картина, гравирана отгоре — скелет и мъж, които се прегръщаха и бяха свързани с плетено въже, наред с подобните на мастилници вдлъбнатини и гръцките букви.
— Алфа и Омега — промърмори кардиналът, когато тя свърши. — Това е означение на Исус, разбира се.
— Не съм толкова сигурна. — На Ерин никак не ѝ се спореше, но нещо ѝ казваше, че кардиналът греши.
— Разбира се, че е така! „Аз съм Алфа и Омега, начало и край.“[11] От Откровение. — Кафявите му очи гледаха гневно.
— Но Алфа и Омега са също така първата и последната буква от гръцката азбука. — Нещо се размърда някъде в сенките на съзнанието ѝ. — Начало и край.