Батори скочи от ръба върху един от огромните ангели на покрива на балдахина. Хванала книгата с една ръка, тя се улови с другата за позлатеното крило.
Затрещяха изстрели.
Тя се извъртя, използва ангела като прикритие от стрелеца. Бързо пъхна книгата в пазвата си, за да си освободи ръцете, след което се просна по корем и спусна крака през ръба на покрива, като затърси опора в украсения капител на колоната. С цялата си пищна украса балдахинът представляваше чудесна трийсетметрова стълба, водеща надолу в тунелите на некропола, града на мъртвите, намиращ се под базиликата.
След като стъпи стабилно, Батори се спусна по извитата колона на балдахина, намирайки допълнителни опори в металните гирлянди по повърхността ѝ.
Далеч долу чу воя на Магор.
Усмихна се, усещайки тежестта на книгата върху гърдите си.
Заедно те щяха да избягат от Рим — и може би дори от Него.
59.
Джордан се претърколи от Ерин. Беше ли я наранил? Събори я доста силно на мраморния под, когато зарядите избухнаха.
— Ерин?
Тя посочи зад него.
Облакът прах скриваше по-голямата част от базиликата, но Джордан извади картечния си пистолет изпод палтото си, докато се обръщаше. Стреля веднъж и улучи в рамото един стригой, който тъкмо се подаваше през димната завеса. Създанието отстъпи, но по-бавно, отколкото очакваше Джордан. Движеше се така, сякаш се намираше във вода. Джордан отново насочи оръжието си към него, но не му се искаше да открива огън в базиликата.
Дали всички цивилни бяха успели да излязат?
Не можеше да каже със сигурност заради прахта, но успя да различи зейналата дупка с черната скулптура, стърчаща накриво от нея. Неволно се възхити на уменията на сапьора на неприятеля.
Със свободната си ръка издърпа Ерин да стане и ѝ подаде колта си.
Тя го взе, без да откъсва поглед от ранения стригой.
— Приличат на зашеметени.
— Може би осветената земя ги прави слаби. — Джордан държеше оръжието си насочено напред и готово за стрелба. — Но зашеметени или не, те са ни блокирали и няма как да стигнем до изхода.
— Какво ще правим?
Той я задърпа след себе си.
— Да си намерим някое ъгълче, където никой няма да може да ни излезе в гръб.
Ерин се запъна и посочи димящия кратер в пода.
— Трябва да тръгнем след Батори. Не бива да я оставяме да се измъкне с евангелието.
Джордан въздъхна примирено. Знаеше, че дори да откаже, Ерин ще тръгне след похитителката.
— Ти си шефът.
Тя се усмихна на тона му.
Използвайки пушилката от експлозията като прикритие, двамата достигнаха до апсидата и се озоваха по-близо до дупката. Ерин вървеше на крачка зад Джордан с вдигнат пистолет. Двамата се движеха като екип.
Повечето стригои бяха насочили цялото си внимание към швейцарските гвардейци, които се бяха втурнали в базиликата и стреляха в движение. Липсата на всякаква предпазливост от страна на гвардейците означаваше, че всички цивилни са изведени навън.
„Полезна информация“ — помисли си Джордан.
Двамата с Ерин стигнаха до кратера, без да привличат нежелано внимание към себе си. Целият балдахин беше полегнал като пиян пред тях, с килнат на една страна покрив. От нивото на пода бронзовата структура изглеждаше висока около трийсет метра. Сега навън стърчаха не повече от пет-шест метра, което означаваше дълго спускане надолу в тъмното — и очакващи ги там стригои.
Пушилката отдясно се раздвижи и разкри две фигури в дълги роби.
Рун и кардиналът.
— Махнете тази жена от църквата — нареди Бернар.
— Вие се опитайте да ѝ го кажете — отвърна Джордан.
За да докаже колко невъзможно е да се нарежда каквото и да било на „тази жена“, Ерин скочи от рушащия се мраморен ръб върху бронзовия покрив. Залитна назад и се вкопчи в един от по-малките ангели, държащ корона във вдигнатите си ръце.
Джордан и Рун скочиха едновременно и се приземиха от двете ѝ страни, като посегнаха да я задържат. Кардиналът последва примера им миг по-късно и се озова по-високо на покрива, до сферата с кръста. Изглеждаше подобаващо.
— Ако ще идвате, стойте зад мен — предупреди Рун.