И без да чака отговор, свещеникът се спусна през ръба на покрива.
Джордан хвана рамото на Ерин, преди тя да го последва, и я накара да се обърне към него.
— Веднага щом слезеш през ръба, мини от вътрешната страна на колоните. Използвай ги като щит, ако последва престрелка.
Тя се наведе и го целуна бързо по устните, след което пусна ангела, плъзна се по наклонената бронзова повърхност и изчезна.
Шокиран, с качило се в гърлото сърце, Джордан остана за миг неподвижен, после забърза след нея. Каквото и да станеше, трябваше да я пази.
Стигна до ръба, обърна се по корем, спусна крака и напипа предостатъчно опори. Секунди по-късно светлината горе се отдалечи, а мракът отдолу се надигна към него. Даде си дума, че когато това свърши, ще изкатери най-високата сграда, която може да открие, ще седне на покрива ѝ и цял ден ще се взира в слънцето и ще се наслаждава на свежия ветрец върху лицето си. Но засега се спускаше за пореден път, следвайки русата корона на главата на Ерин. Тя се бе вслушала в съвета му и използваше колоните като прикритие.
Джордан пъхна пръсти в плитките позлатени улеи, украсяващи колоната. Спускаше се бързо, като се надяваше да измине колкото се може повече разстояние, преди да изгуби опора и да падне.
Тъмна сянка с червен оттенък профуча покрай него.
Кардиналът.
— Внимавайте! — извика Бернар, докато го задминаваше. — Врагът е навсякъде!
„Страхотно.“
Секунди по-късно кубинките на Джордан стъпиха на каменния под. Той включи фенерчето, закрепено за картечния му пистолет. От всички страни към него прииждаха черни форми, които се изливаха от тъмните проходи на некропола.
Вдясно забеляза Батори, следвана от огромния си вълк. Двамата достигнаха един ъгъл и изчезнаха в черен тунел.
— Натам! — извика Джордан и посочи.
Рун и кардиналът застанаха във формация, Бернар беше отпред. Джордан зае позиция отляво, като избута Ерин между себе си и Рун. Не беше кой знае какво, но това бе най-безопасното място за нея. Тя вдигна пистолета си и стреля веднъж в мрака.
Джордан се обърна и откри огън с картечния си пистолет.
Тъмна кръв плисна по грубите каменни стени.
Отпред кардиналът водеше ръкопашна схватка с трима стригои, като демонстрираше забележителна пъргавина.
Но с такова темпо никога нямаше да стигнат тунела.
— Доведох подкрепления — изведнъж се разнесе безплътен глас до ухото му.
Джордан рязко се извърна и се озова пред миловидния очилат брат Леополд. Зад дребната му фигура монаси сангвинисти, общо двайсет на брой, се изсипаха като дъжд от балдахина и се приземиха в кръг около групата на Джордан, включвайки се в битката преди още краката им да са докоснали пода.
Леополд застана до Джордан и побутна очилата си по-високо на носа. Приличаше повече на малко братче, отколкото на неумиращ воин на Христа.
Забелязал по-слабата мишена, един стригой се хвърли от мрака зад дребния учен; проблясъкът на меча бе единственото предупреждение за атаката.
Джордан реагира абсолютно инстинктивно. Вдигна картечния си пистолет и пресрещна острието, като го отби от пътя му към врата на Леополд. Въпреки това оръжието остави кървава линия по раменете на младия сангвинист.
Очите на учения се окръглиха.
Разгневеният стригой се обърна към Джордан. Беше едър чернокож с бледи татуировки и капси, забити в носа и ушите му. Джордан си спомни, че бе виждал този тип в Германия, редом до Батори. Реши, че е нещо като лейтенант на Белиал — което означаваше, че е от организаторите на атаката срещу хората на Джордан в Масада.
Звярът се усмихна, оголвайки зъбите си.
— Назад, Леополд — нареди Джордан, готов да види сметката на кучия син, който не преставаше да се хили.
Очите на младия монах станаха огромни, докато се взираше в Джордан — или по-скоро зад Джордан.
Войникът забеляза движението, отразено в очилата на Леополд.
Рязко се завъртя и бойният му нож се озова в ръката му.
Мършава, подобна на скелет версия на едрия лейтенант се хвърли към него, насочила невъзможно грамадната си паст към гърлото му.
Джордан продължи завъртането си и заби до дръжката посребреното острие между зейналите челюсти.
„Опитай да сдъвчеш това.“
Създанието изрева и подскочи право нагоре като клоун в кутия, изтръгвайки дръжката на ножа от ръката на Джордан. От устата и от тила му бликна кипнала кръв.
Когато се стовари върху камъка, чудовището вече бе мъртво.
Зад Джордан се разнесе яростен крясък.
— Рафик!
Зверски, изпълнени с мъка очи се спряха върху Джордан.