— Боли, а? — изръмжа Джордан. — Кофти е да изгубиш любим.
Едрият стригой се хвърли към него, полетял във въздуха с развято наметало, подобно на някакъв икароп с размерите на човек.
Джордан се отпусна на коляно, вдигна картечния си пистолет и изпразни пълнителя, пълнейки гърдите на чудовището с чисто сребро.
— Това е за хората ми.
Лейтенантът стригой рухна върху камъка с димящо тяло. Беше все още жив и запълзя в агония към набучения Рафик.
Леополд взе изпуснатия меч на чудовището, същото оръжие, което едва не го бе убило, и закрачи към пълзящия стригой.
Създанието почти беше стигнало целта си и протягаше окървавена длан. Пръстите му драпаха към онзи, когото бе нарекъл Рафик, за да го докоснат за последен път.
Без никаква милост Леополд замахна мълниеносно с меча.
Главата на стригоя отлетя от тялото и протегнатата ръка падна безжизнено на земята.
Пръстите замряха, без да стигнат до другия. Двамата си останаха завинаги разделени.
Леополд се обърна, огледа се и се намръщи озадачено.
— Къде изчезнаха всички?
Джордан се завъртя и погледна към мястото, където половин минута по-рано се бе намирала Ерин.
Тя беше изчезнала.
Рун също.
60.
Ерин се извъртя настрани, когато острието полетя към нея.
В следващия миг се появи Рун. Дръпна я рязко, едва не я вдигна във въздуха, и я помъкна след себе си. Направи бърза крачка напред и съсече гърлото на нападателя, поваляйки го като фиданка.
Ерин се огледа и осъзна, че за момент са останали сами в тунела, по който беше избягала Батори. Погледна назад. Сангвинисти се изсипваха по колоните в некропола, за да се включат в битката под земята.
— Върни се при Джордан, когато е безопасно — рязко, с нетърпящ възражения тон заповяда Рун и кимна назад. — Аз ще се оправя с Батори.
След което се завъртя и изчезна в тъмнината на тунела.
Останала без избор, Ерин се обърна към бойното поле, чу писъците, вдъхна миризмата на кръв. Затърси с поглед в касапницата и откри Джордан. Стоеше с гръб към един от металните пиедестали и стреляше в друг тунел, бълващ стригои.
Цареше пълен хаос, сякаш бе оживяла адска картина на Бош.
Никога не би могла да мине през тази касапница. Дори чудовищата да не успееха да се доберат до нея, щеше да стане жертва на приятелски огън. Обърна се към пустия тунел, в който беше изчезнал Рун. Той изглеждаше най-безопасният избор.
Държеше фенерчето ниско в лявата си ръка, а с дясната опипваше стената, търсейки страничен тунел. Ако стигнеше до пресечка и не можеше да определи накъде е тръгнал Рун, щеше да ѝ се наложи да се върне.
Изстрели проехтяха някъде напред, зад един завой, от който струеше сива светлина.
Ерин забърза натам — и в следващия миг до нея стигна свирепо гърлено ръмжене, което я накара да забави крачка.
Вдигна колта на Джордан, зареден със сребърни патрони. Стигна до завоя и продължи напред с бавни предпазливи стъпки.
Трясъкът на пистолет я накара да подскочи.
Малко по-нататък видя как Рун скача със свръхестествена скорост покрай масивното туловище на вълка. Дулото на пистолета му димеше. Той се приземи зад чудовището и се хвърли напред в тунела, готов да продължи преследването на Батори, която не се виждаше никаква — и изведнъж рязко спря, обръщайки се невероятно плавно.
Погледът му срещна нейния над вълка. Несъмнено беше чул ударите на сърцето ѝ или беше забелязал движение в сенките, когато тя пристигна с фенерчето си.
Ала не беше единственият, който я бе усетил.
Вълкът рязко се обърна към нея и оголи зъби, готов за скок.
— Ерин, бягай!
Ушите помръднаха към Рун, но звярът не се извърна.
Рун спринтира обратно с вдигнат пистолет и стреля в задницата на чудовището.
Това привлече вниманието му.
С оглушителен вой вълкът се завъртя и с мощен скок се хвърли към Рун. Свещеникът изчезна от погледа на Ерин, закрит от масивното туловище.
Изтрещяха още изстрели.
Ерин насочи колта, но не стреля, тъй като се боеше, че може да улучи Рун със сребърните куршуми.
Тогава вълкът изви врат назад — държеше Рун в челюстите си. Грамадният звяр го тръсна като парцалена кукла. Кръв опръска стените на тунела. Рун изпусна пистолета и се опита да извади ножа си.
Знаейки, че трябва да помогне, Ерин стреля по вълка и го улучи в рамото. Чудовището потръпна, но не обърна внимание на раната. Ерин стреля отново и отново, като се надяваше допълнителните количества сребро да свършат работа. От хълбоците на вълка се разхвърча козина, но той продължи да не ѝ обръща внимание и стовари Рун на земята, стегнал челюсти около врата му.