Джордан опря брадичка в темето на Ерин. Миришеше на кръв. Под палтото тя се сви, за да се намести по-удобно на гърдите му. Джордан пое треперливо дъх и издиша.
Леополд се изправи — малко по-бързо, отколкото бе нужно.
— Какво има? — попита Джордан.
Леополд се обърна към него.
— Идват стригои. Това още не е краят.
Ерин се намръщи, когато Леополд я вдигна. С другата си ръка монахът повдигна Джордан с лекота, сякаш беше кукла. Войникът залитна и се задържа. Беше по-слаб, отколкото показваше. Кръвопреливането определено го бе лишило от сили.
Джордан преметна ръката на Ерин през рамото си и я прегърна през кръста. Тя искаше да възрази, че може да върви и сама, но подозираше, че едва ли ще успее да направи повече от няколко стъпки. Не беше време за фалшива гордост.
— Вървете напред. — Леополд ги побутна, без да откъсва поглед от тунела зад тях.
Ерин се мъчеше да се задържи на крака. Двамата с Джордан направиха всичко по силите си да побягнат, но се движеха бавно дори по човешките стандарти.
Леополд ги прикриваше отзад с изваден меч.
Ехтящото ръмжене зад тях приближаваше.
— Отпред има завой — посочи Джордан. — Можем да ги посрещнем там.
Леополд ги подкара напред и им махна да продължат.
— Аз оставам. Вие вървете.
— Не — забави крачка Джордан.
— Вие сте предреченото трио — просто рече Леополд. — Моят дълг е да ви служа. Намерете Рун. Вземете книгата. Това е вашият дълг.
Джордан стисна зъби, но не каза нищо.
— Вървете с Бог. — Леополд спря на завоя и сребърният му меч проблесна, когато се обърна да посрещне врага.
Без друг избор, Ерин затича с Джордан, гонена от чувството за вина, че изоставят Леополд. Но колко други вече бяха дали живота си, за да могат да продължат напред? Трябваше да отдадат почит на пролятата кръв, като не се предадат.
Зад нея се разнесоха ужасни писъци, придружени със звън на метал.
Някъде там младоликият учен се беше изправил срещу дивите стригои сам — но колко ли дълго можеше да ги задържи?
Тя се съсредоточи да движи натежалите си крака, да не се предава.
Лъчът на фенерчето на Джордан танцуваше в такт с крачките им и осветяваше гладкия под, масивните блокове под краката им, грубия каменен свод, който се извиваше над тях.
Ерин изгуби представа за време и разстояние. Светът ѝ се свеждаше само до следващата крачка.
Далеч отпред се появи слаба светлина.
Джордан я задърпа напред.
Светлината се засили.
Източникът ѝ се появи след поредния завой. Идваше от фенерче, закрепено за цевта на пистолет. Светлината очертаваше стройната фигура на Батори. Червената ѝ коса падаше свободно на раменете ѝ. Беше с гръб към тях.
Беше насочила оръжието си към Рун.
На няколко метра от нея Рун се бореше с вълка, притиснат от масивното му тяло.
Звярът ръмжеше в лицето му и пръскаше слюнка, готов да разкъса гърлото му. Само че този път Рун беше достатъчно силен, за да го задържи. Двамата сега не си отстъпваха. Свещеникът обаче напрягаше всичките си съживени сили, за да противостои на чудовището.
Изцяло погълната от борбата, Батори не забеляза внезапната поява на Джордан и Ерин. Тя пристъпи към борещата се двойка с пистолет в ръка, решена да сложи край на безизходното положение с няколко сребърни куршума.
Трепереща от слабост, Ерин побутна мълчаливо Джордан.
„Помогни му!“
Изражението на Джордан беше сурово. Той остана да стои сковано и не посегна към оръжието си.
„Достатьчно...“
Ерин се освободи от прегръдката му и извади колта. По-рано беше изпразнила почти цял пълнител във вълка. Куршумите едва го бяха накарали да трепне. Не можеше да го убие с пистолет.
Трябваше обаче да направи нещо.
Все още обърната с гръб към тях, Батори стигна до вълка и насочи пистолета към лицето на Рун.
— А сега да се освободим и двамата.
Ерин забеляза превръзката над лакътя на Батори. Светеше в бяло в сумрака.
Превръзката я върна отново в цирка на Нерон. Спомни си как беше отворила раната на Батори, как тя беше отблъснала панически вълка от себе си и как Михир се държеше на разстояние от капещата кръв. Ерин никога не бе виждала стригой да реагира по такъв начин на кръв. Михир се страхуваше да не докосне дори една-единствена капка. Побле си представи как неговата кръв задимя, когато се сля със сребристо-алената капка на пода на килията.
Вече знаеше какво трябва да направи.
Дръпна се от Джордан, така че Батори да се озове между нея и вълка. Прецени ъглите. Вдигна пистолета с двете си ръце, прицели се и пое дълбоко дъх.