При издишването плавно натисна спусъка.
Пистолетът изтрещя оглушително в тунела.
Батори залитна напред, а вълкът зави в агония.
Джордан изненадано се обърна, но Ерин не откъсна поглед от Батори и се прицели за втори изстрел.
Вълкът отскочи от Рун и започна да тича в кръг, като се мъчеше да захапе собственото си рамо. Куршумът беше преминал през тялото на Батори, преди да улучи вълка, и бе пренесъл със себе си кръвта ѝ. Козината на чудовището беше опърлена, от раната бълваше дим.
Кръвта на Батори беше отровна за стригоите — и за създадените от тях бласфемари.
Батори се обърна към Джордан и Ерин. Кръв пропиваше ризата ѝ над десния хълбок. Погледът ѝ се закова върху враговете ѝ. Устните ѝ се извиха в презрителна усмивка. Тя вдигна пистолета си към тях.
Без да губи самообладание, Ерин дръпна спусъка още три пъти.
Куршумите се забиха в гърдите на Батори — и оттам в хълбока на вълка.
Жената отлетя назад и се блъсна в стената с окървавени гърди. Свлече се на пода с широко отворени от изненада очи. Пистолетът ѝ изтрака върху камъка до отпуснатата ръка.
Вълкът се разтресе и рухна. Кръвта димеше по тялото и се пенеше в устата му. Неспособен да се изправи, той запълзя по корем, като скимтеше и оставяше след себе си тъмна кървава диря.
Добра се до Батори и отпусна глава в скута ѝ. Тя вдигна ръце и го прегърна през врата.
Зад тях Рун се надигна с мъка на крака и взе пистолета на Батори.
Изправи се и се обърна към Ерин. Когато я видя, устните му се раздвижиха в сянка на уморена усмивка. Изпита огромно облекчение, че я вижда — а може би и нещо повече. Така или иначе, това бе първата му истинска и откровена усмивка, която виждаше тя.
Рун изглеждаше млад, уязвим и съвсем като човек.
Тя залитна към него, но Джордан я задържа.
— Достатъчно.
Той вдигна оръжието си.
Усмивката изчезна от лицето на Рун.
И с изчезването ѝ светът стана по-мрачен.
62.
„Магор...“
Батори прегърна огромната глава на вълка в скута си. Чувстваше агонията му, чуваше стоновете му. Беше отровен. Сребристо-алената ѝ кръв продължаваше да се стича по гърдите ѝ, събираше се в скута ѝ около него, изгаряше кожата му, изпълваше го с непоносима болка.
„Моля те, махни се... не умирай по този начин...“
Опита се да го отблъсне, но той се присламчи към болката, за да бъде плътно до нея.
Твърде слаба, за да се съпротивлява, тя се наведе и той завъртя око към нея. Батори му затананика последна приспивна песничка. Нямаше думи. Не ѝ оставаше дъх, за да ги изрече. Песента идваше от някакво по-дълбоко от езика място, където лятното слънце още огряваше малкото момче, ловящо пеперуди с бялата си мрежа сред високата зелена трева. Песента ѝ бе смях, любов и простата топлина на тяло, прегърнало друго тяло.
Светът помръкваше около нея, докато не остана само изпълненото с болка око, което я гледаше с любов. Видя как аленият блясък в него отслабва, за да се смени с меко златисто. Проклятието изчезна и Магор отново се превърна просто във вълк... оставяйки целия си адски ужас зад себе си.
Болката също изчезна от огромното му, изпълнено с любов тяло, докато тя се отпускаше върху него.
Болката изчезна и от нейната кръв, остави единствено покой.
Докато мракът поглъщаше и двамата, тя предаде мислено последните си думи на приятеля си.
„Да идем да намерим Хунор...“
63.
Рун коленичи пред призрака на Елизабет.
Положи евангелието в скута си и се замоли за душата ѝ. Колко нежно и младо изглеждаше лицето ѝ в смъртта, когато огънят на омразата беше угаснал, оставяйки чистота и невинност, покварени отчасти от собствените му дела преди векове.
Впери поглед в дългата ѝ бледа шия.
Доскоро прелестта ѝ беше помрачена от черен белег, задушаващ отпечатък от нечия ръка. Спомни си казаното от Распутин в Ермитажа, че по една жена от всяко поколение в рода Батори била осъдена на живот в болка и служба.
И че това продължавало, откакто беше осквернил Елизабет.
Но кой би направил подобно нещо? Белиал? Но с какво потомството на Елизабет е представлявало интерес за тях? Само за да го измъчват ли? Малко вероятно. Какво не виждаше? Защо им трябваше да преследват потомците на Елизабет Батори?
С каква цел?
Сега, след като жената бе мъртва, Рун осъзна, че може би никога няма да научи отговорите на тези въпроси, че може би веригата най-сетне е била прекъсната.