Той обърна гръб на хеликоптера и закрачи право към най-големите разрушения.
Ерин трябваше да подтичва, за да не изостава от широката му крачка. Опитваше се да съсредоточи вниманието си върху него и върху това къде стъпва, а не върху чувалите. Едва сутринта тези хора са били толкова живи, колкото и самата тя. Заговори, за да пропъди тези мисли.
— Измъкнаха ме от разкопките ми без никакви обяснения. Какво става тук?
— Звучи ми познато. — Устните му се извиха в уморена усмивка. — Вчера бях в Афганистан, а преди няколко часа — в Йерусалим. — Той спря, избърса длан в пясъчножълтата си тениска и протегна ръка. — Да започнем отначало. Сержант Джордан Стоун, Девети рейнджърски батальон. Бяхме повикани от израелците да им помогнем.
Ръкостискането му бе топло и твърдо, без да е агресивно. Ерин моментално забеляза бялата ивица на левия безименен пръст, където би трябвало да има венчална халка. Бързо пусна ръката му, смутена, че се е вторачила в тази подробност.
— Доктор Ерин Грейнджър — повтори тя.
Той отново закрачи.
— Не искам да съм груб, докторе, но ако искате да остане археология за проучване, трябва да побързаме. Все още има вторични трусове.
Тя се мъчеше да не изостава.
— Защо са защитните костюми? Да не е имало някаква химическа или биологична атака?
— Не точно.
Преди Ерин да успее да попита какво означава това, сержантът спря до купчина варовик, която препречваше изгледа напред. Обърна се с лице към нея.
— Докторе, искам да съберете сили.
Джордан се съмняваше, че Грейнджър е виждала някога подобно нещо. Пътеката водеше през лабиринт от развалини и смазани тела — някои покрити, други взиращи се сляпо към безмилостното слънце, възрастни и деца. Нямаше как да я защити от гледката, освен ако не ѝ сложеше конски капаци. Щеше да ѝ се наложи да мине през ужаса, за да стигне до временния базов лагер, разположен на ръба на пропастта, зейнала след земетресението.
Заобиколи тяло, покрито със синя мушама. Не си позволяваше да се разсейва от мъртвите; беше видял достатъчно трупове в Афганистан. Може би довечера, когато останеше сам, щеше да прекали с уискито, за да не мисли твърде много. Дотогава трябваше да запази контрол както върху екипа си, така и върху чувствата си.
Археоложката донякъде го изненада. Не защото беше жена. Джордан нямаше проблем да работи с жени. Някои бяха компетентни, други не; също като мъжете. Но защо изобщо бяха изпратили археолог?
Избърса с опакото на китката потта от челото си. Вече се свечеряваше, но температурата още бе над трийсет градуса. Пое дълбоко дъх и усети горещия въздух на пустинята, примесен с медния привкус на кръв. Тогава забеляза, че доктор Грейнджър вече не е зад него.
Изчака я да се съвземе, видя съчувствието и състраданието в очите ѝ, докато гледаше развалините и телата, докато оплакваше смъртта на хората. Нямаше скоро да забрави този ден.
Върна се при нея.
— Добре ли сте?
— Стига да се движа. Спра ли твърде дълго, ще трябва да ме носите нататък. — Усмихна му се насила. Личеше, че полага огромно усилие да вземе в ръце.
Той отново закрачи, този път по-бавно, като се мъчеше да избере път, по-далеч от пръснатите тела.
— Повечето жертви са умрели моментално. Много е вероятно да не са почувствали нищо.
Това беше чиста лъжа. И на нея ѝ бе достатъчно само да погледне телата, за да го разбере.
Грейнджър повдигна скептично вежди, но не каза нищо за огромно негово облекчение.
Тя се загледа в тялото на една млада жена. Мехури покриваха цялото ѝ лице, около устата и очите ѝ имаше засъхнала кръв. Не беше типична жертва на земетресение.
— Не всички тела са смазани. Какво се е случило с другите, сержант?
— Наричайте ме Джордан. — Той се поколеба. Можеше да се обзаложи, че ако излъже и този път, няма да му се размине. По-добре бе да ѝ казва колкото се може по-малко, отколкото да я оставя да се досеща.
— Все още правим изследвания, но ако се съди по първоначалните хроматографски данни, вероятно са били изложени на някакъв дериват на зарина.
Тя се препъна в един камък, но продължи напред. Джордан се възхити на духа ѝ.
— Нервнопаралитичен газ? Затова ли са включени и американски военни?
— Израелците поискаха помощ, защото сме експерти в областта. Засега не сме потвърдили естеството на газа. Най-много наподобява действието на зарина. Бърз поразяващ ефект, бързо разпръскване. Когато първите екипи са пристигнали тук, газът вече е бил инертен.
Което си беше късмет, помисли си Джордан. В противен случай жертвите можеха да бъдат много повече. Израелците бяха решили, че най-големият им проблем е земетресението. Екипите бяха сложили защитните екипи едва когато се натъкнали на първите тела.